Живял някога един дървар, който бил в бедствено положение. Той изкарвал много малко пари, които изкарвал от сечене на дърва в гората и продажбата им в града.
Веднъж край него минал един монах. Когато го видял да сече избраното от него дърво му казал:
– Отиди по-навътре в гората!
Дърваря послушал съвета му и се отправил навътре в гората. Вървял дотогава, докато не видял сандалово дърво. Той много се зарадвал на находката. Отсякъл дървото и взел със себе си толкова парчета, колкото може да носи и ги продал на пазара в града на много добра цена.
След това се учудил защо монаха не му казал за сандаловото дърво , а го посъветвал да навлезе навътре в гората. След като продал всичко от сандаловото дърво, той продължил напред  да търси в гората. По-нататък намерил медни залежи. И за тях получил добри пари на пазара. На следващия ден навлязъл още по-навътре и намерил сребърни слитъци, а на другия ден попаднал на злато, а после и на диаманти. Така забогатял.
Именно такова е положението на човек, който се стреми към истината. Ако той не се спре в движението си, в края на крайщата ще намери вечното богатство на знанията и истината.