Когато е студено ние вървим бързо, крием лицето си от студа и буквално тичаме към най-близкото топло място. Цоко бе замръзнл целия. Той се връщаше от празник по случай рождения ден на свой приятел.
Изведнъж забеляза млад мъж лежащ в снега. Той беше по сив костюм и със синя риза. Сякаш бе заспал. Отпуснал се в ледената прегръдка на снега, едва ли усещаше нещо.
Цоко се наведе и се опита да го събуди. Усети слабия му пулс и сериозно се притесни.
Малдият мъж не реагира на гласа му. Цоко го потупа по бузата, но и това не накара младежа да дойде на себе си.
Явно нямаше никакво време. Цоко извади мобилния си телефон и набра “Бърза помощ“:
– Малад човек лежи в снега…… Пулса му е слаб….. Не мога да го събудя….. Само по костюм е….
– Къде сте, – прозвуча нервен глас отсреща.
– На кръстовището до ресторант „Весел дядо“.
– Тръгваме веднага.
След около 15 минути линейка спря пред ресторанта. От нея слезе едър мъж с яке облечено върху бяла престилка. Той се огледа и видя Цоко, който му махаше с ръка.
Притича бързо до младия човек в снега и започна да оглежда и опипва младежа.
Дотичаха двама с носилка и внимателно поставиха човекът, който беше в несвяст.
Лекарят се обърна към Цоко:
– Жив е. Надявам се да му помогнем. Познавате ли го?
– Не, – смутено каза Цоко.
– Хубаво е, че ни се обадихте. Още половин час и щеше да е мъртъв.
Когато младежът дойде на себе си, се разбра, че Станчо, така се казваше човекът лежащ в снега, се разделил с приятелката си. Почерпил се солидно, за да удави мъката си, а след това тръгнал да се прибира.
Ако не го бе забелязал Цоко, Станчо никога нямаше да стигне до дома си….