Бай Петър беше едър мъж. Той имаше голям и хубав магазин с много стоки.
Веднъж Минчо го попита:
– Когато започна търговията беше ли вярващ?
– Бях, – каза Петър. – Тогава започнах търговията с молитва. Бях предал сърцето си на Бог и Му казах: „Господи, искам да започна, но не искам да правя нещо, което Ти не одобряваш. Искам в работата си да бъда напълно честен“.
– Тази молитва имаше ли отговор веднага? – полюбопитствува Минчо.
– Първоначално магазинчето ми бе много малко. нямах много стоки, а и клиентите ми не бяха много. Изкарвах колкото да закърпя положението.
Минчо го слушаше с интерес, той очакваше с нетърпение да чуе, как Бог се е намесил в работата на бай Петър.
– Един ден в магазина ми влезе непознат човек, – продължи разказа си магазинерът. – Изглеждаше интелигентен. Купи нещо съвсем малко и си тръгна. По едно време погледнах на пода и видях там един портфейл. Когато го отворих в него намерих много банкноти.
– Поиска ли ти се да ги вземеш за себе си? – попита Минчо.
– Дори и през ум не ми е минавало, – поклати глава бай Петър.
– Този човек върна ли се да си търси портфейла? – заинтересовано попита Минчо.
– След около половин час дойде същия човек, – каза магазинерът.- Той беше много притеснен.
Тогава бай Петър беше го попитал:
– Какво има?
– Парите, парите …, – объркано бе започнал да обяснява човека. – Парите си изгубих някъде…
– Това ли търсиш? – Петър беше му показал портфейла, който беше намерил на пода.
– Ето вземи малко от тези банкноти, като награда, – бе предложил радостно човекът.
– Не мога да ги взема. Пари, които не са спечелени с труд, те не са благословени.
– Добре, тогава ще ти се отплатя по-друг начин.
– Ама и ти си един човек, – зачуди му се Минчо. – Човекът ти дава пари от благодарност, а ти ….. И как ти се отблагодари?
– Чух от Васил, – каза Петър, – че тръгнал от къща на къща, разказвал им какво съм направил, а после ги съветвал: „Само при него да пазарувате. Той е много честен човек“. И от тогава тръгна всичко …