При юдеизма, исляма и християнството, жените традиционно не могат да претендират за духовен сан, с изключение на тези, които ръководят женски манастири.
Въпреки всичко в края на 20 век в различни клонове на споменатите религии на жените е било позволено да бъдат ръкополагани.
Ако в ортодоксалния юдеизъм до сега не са се признавали правата на жената, то в реформирания юдеизъм такива права за тях има.
В Китай мюсюлманки могат да  стават имами в специални джамии, а западните страни, особено в Канада, са се появили жени имами, които проповядват дори и на мъже.
Ръкополагане на жени е разрешено в голяма част от протестанските общности, в англиканската могат да бъдат само дякониси, но наскоро бяха приети и като епископи. Православната и Католическата църква категорично отричат правото на жена да се въздигне в духовен сан.