Катя изпадна във възторг, когато видя снимките, които бе направила Кръстина на децата ѝ. Катя скоро бе празнувала рождения ден на малкия Митко и тогава бе поканила и Кръстина, но снимките, които бяха направени на празненството, надхвърлиха очакванията.
Катя бе решила да използва фотографските умение на Кръстина и за други веселия и тържества. Беше я препоръчала на много свои приятели.
Кръстина не беше бунтарка, но за нея приятелите ѝ казваха:
– Тя винаги прави нещата по своему.
„Малко по-различно“ това беше ключът към успеха ѝ като начинаещ фотограф.
Днес Кръстина и Катя излязоха заедно по магазините, между тях се бе зародило спонтанно приятелство. Те бъбреха весело и оглеждаха щандовете, когато пред тях изникна усмихнат старец.
Той им кимна, но нещо ги задържа при него.
– Вие искате да оставите следа след себе си, – каза старецът като се обърна към Кръстина, – но за това е нужно да създадете свой собствен стил. Едното е невъзможно без другото.
Кръстина се засмя.
– Благодаря ви много за съвета. Но кой сте вие? Знаете ли с какво се занимавам?
Старецът не обърна внимание на въпросите ѝ, но я погледна в очите и попита:
– Какво най-много бихте искали да научите, да разберете или да откриете?
Кръстина разпери ръце:
– Бих искала да науча толкова много неща. Нямам достатъчно пари за курсове и какво да е обучение, но имам три страхотни деца. И бих искала да знам как да бъда по-добра майка, по-добър човек, по-добра съпруга, отличен фотограф или как да организирам бизнес от хобито си, без да бъда в тежест на семейството си ….. Има още много неща, но не бих могла да ги изброя.
– Вие сте уникална, – каза старецът. – Не изоставяйте мечтите си. А в живота си се дръжте така, все едно всеки момент ще се превърнете в онова, за което сте родена на този свят.
Двете жени се засмяха, но когато се обърнаха да благодарят на добрия старец, него вече го нямаше.