Някои от нас избират да се изолират, като прекарат дълги часове на компютрите си или в стаите си със смартфони си. Но други се изолират не по избор, като например, военни съпрузи по време на мисии, разведени, болни, бедни или възрастни хора, които изпитват самота в най-висока степен. Каквато и да е ситуацията, разрушителен ефект да бъдеш изолиран е свързано с чувството, че си необичан.

Когато Агар се озова сама с малкия си син, без храна или питие в пустинята, тя се почувства отхвърлена, вцепенена и унила. И изведнъж заплака.

Един ангел от Господа се явява, за да ѝ говори думи на утеха и надежда. Той назова сина ѝ Исмаил, което означава „Бог чува.“ Тогава Бог отвори очите на Агар и тя видя кладенец с вода наблизо. С променено сърце, тя го нарича “ Ти си Бог, Който вижда“….“ Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?“

Молете се Бог да ни даде очи, за да виждат хората около нас, които са самотни, чувстват се необичани, водят битка с депресията. Нека бъдем готови да съобщим в страната си, че наистина Бог чува и вижда.