Васко се бе отчаял. Неудачи, неуспехи и провали го съпътстваха ежедневно.

– Животът в последно време нацяло се скапа, – мърмореше си той.

Той бе християнин и затова си казваше:

– Знам, че Бог е верен. Той е добър и ни обича, донася облекчение, почивка , мир и радост. Знам, че не съм сам, но толкова е мъчително да Го чакам да започне да действа…

И Васко си припомняше всички моменти в Библията, в които човек трябваше да чака и какъв бе резултата, когато прибързваше.

– Библейското чакане не е пасивно, – Васко продължи размишлява на глас. – Как да чакам тогава?

Това бе трудно разбираемо за него, но той не се отказваше така лесно.

Внезапно нова идея, се появи в мислите му и той тържествено заяви:

– Трябва да чакам Господа по начина, който Го почита. Тогава Той ще ме изпълни с надежда и ще ми даде сила да продължа, дори когато се чувствам като в тъмнина.

Бог наистина прави нещо ново в живота ни. Той проправя път в пустинята и изкарва потоци в нея.

Облегнете се на Него, Той няма да закъснее, за да ви покаже красивото, което е изработил.