Румен импулсивно размахваше ръце и като говореше леко се задъхваше:
– Представи си, че гледаш филм, но преди това си прочел книгата, по която той е направен. Когато се случи нещо трагично останалите ахкат и се притесняват.
– Това си е нещо естествено, – поклати глава Валентин, – нали си чел книгата и знаеш какво става по-нататък.
– Точно така …, – потри ръце Румен.
– И защо ми казваш това? – прекъсна го бързо Валентин.
– Защото Бог по същия начин гледа на живота ни, – разпери ръце Румен.
– Не разбирам за какво ми говориш, – Валентин тръсна глава.
– Господ не само е прочел твоята история, Той я е и написал.
– Да, но Неговата гледна точка може да бъде различна от нашата, – възпротиви се Валентин.
– Но целта му е ясна, – натърти Румен. – Когато изпаднеш в изпитания или пред теб се издигат големи препятствия, за предстоящата борба ти е необходимо да повярваш, че чрез този огън, през който преминаваш, ще станеш по-зрял и по-добър, като същевременно от теб се премахват някои от недостатъците ти.
– Е, съгласен съм, че трябва да се доверим в такива ситуации на Бога, колкото сложни и заплетени да изглеждат.
– А направим ли го, няма да се страхуваме от нищо, – възторжено запляска с ръце Румен.