В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.