Държавата Израел е основана само преди 69 години, Въпреки това нейните корени са от библейски времена. Ето защо толкова много национални символи на Израел се коренят в вековните истини на юдеизма.

Прекрасен пример за това е знамето на Израел. То не е много сложно – две хоризонтални сини ивици около звездата на Давид на бял фон. Какво означава това?

Добре известен флаг на държавата Израел е приет през 1948 г. Основата на неговия дизайн е призван да ни напомня молитвения шал, с който евреите покриват главите си.

На иврит това покривало се нарича талит טלית, т.е. „покритие“, точно както държавата Израел действа като защитно покритие за своя народ.

Отличителният синия цвят известен като тхелет תכלת, така се нарича нишката, която според Тора, трябва да се закрепи към края на дрехата (кн. Числа 15:38).

В сърцето на израелското знаме е шестолъчна звезда, наречена „звездата на Давид“. На иврит се нарича Маген Давид מגן דוד, което означава „щит на Давид“.

Този знак не води началото си от библейския цар Давид, но въпреки това той е бил еврейски символ за не по-малко от 1000 години.

Първоначално са го използвали евреите в средновековна Прага.

Централният символ на знамето е избран на първия ционистки конгрес през 1897 година.

За еврейското богословие е характерно очакването на Месия. Юдеизмът учи, че ще дойде Спасител, който ще помогне на еврейския народ да изпълни своята крайна цел.

За съжаление, много хора, в хода на цялата история на еврейската религия, използвали това очакване  за собствена изгода.

Ярък пример за това е сабатианството, отклонение от юдеизма, което е основано през 1665 г. от Шабтай Цви, който се обявил за месия.

Изгонен от своя роден град Смирна, Цви пътешествал по целия Близък Изток, привличайки последователи. В крайна сметка Цви приел исляма, а сабатианството прекратило съществуването си.

Но дори и след това, той оставил редица последователи, които продължавали да вярват, че Шабтай е бил месия.

Сектата е съществувала до 18-ти век, проповядвайки мистичен подход към еврейския живот.

В юдеизма е забранено да се носят неща по време на Шабат извън дома, освен ако пространството не е заобиколено ерув или съботна граница.

Тази граница може да бъде ограда, градска стена или просто въже обикалящо дадения периметър.

В Израел с ерув е снабден всеки град или селище. Такива са поставяни в много райони по целия свят, където живеят евреи.

Като правило, тази тънка безцветна жица се издига на значителна височина, така че минаващите оттам изобщо не биха я забелязали.

Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.