Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.

Тези запаси са бомба действаща със закъснител за световната икономика. Това мнение споделят учени от университета в Кеймбридж и Ротердам.

Според тях освобождаването на метан, в резултат от топенето на арктическите ледове, ще повлече след себе си редица глобални негативни последствия. Ще има икономически загуби над 60 трилиона долара, което съответства на обема на световната икономика през 2012.

Топящите се ледове в Източно Сибирското море, всяко десетилетие отделят в атмосферата 50 гигатона метан.

Според едно от изследванията отделените мисии на метан ще доведат до увеличаване на световната температура до 2 ° С в следващите 15-35 години.

Общият размер на щетите от такова увеличение на глобалната температура ще бъде около 60000.00 милиарда щатски долара.

Около 80% от размера на щетите ще бъдат поети от развиващите се страни, които ще бъдат силно засегнати от наводнения, болести, суша и други екстремни метеорологични събития.

Жегите тези дни едва се понасяха. Слънцето сърдито печеше и не прощаваше на никого. Излязоха стопаните на малкия дом в градината, запретнаха ръкави и се хванаха за работа. Започнаха да връзват доматите, че каквито силни ветрове духат напоследък, могат да пречупят крехките стъбълца. Уговаряха се след това да полеят. В жегата земята се бе спекла като кирпич, и малката влага която идваше от помпата, вятърът бързо грабваше.

Зададоха се тъмни облаци. Стопаните се успокояваха, че са далеч и ще успеят да свършат навреме преди да дойде дъжда.

Изведнъж светкавици една след друга започнаха да раздират небето. Прогърмя съвсем наблизо. Клоните започнаха да се превиват пред вятъра, сякаш му се молеха да ги пощади. Притъмня и големи капки дъжд започнаха да удрят по лицата на хората. Всичко се изпокри

Изведнъж забарабаниха „камъчета“ по стъклата, покрива и откритата ламарина. Жената притича до прозореца и изстена:

– Градушка! Господи, смили се над нас, – шептяха безмълвно устните й.

Всички, които бяха в дома, вдигнаха поглед нагоре и извикаха за помощ към Бога.

Жената все още се взираше навън, погледа й беше привлечен от нещо и тя викна:

– Вижте, вятърът задуха хоризонтални, дръпна ледените топчета настрани и ги отнесе нанякъде.

Заваля силен дъжд, но градушката бе изчезнала. Жадната земя поглъщаше с пълни шепи животворната влага и тръпнеше отмаляла.

Когато изгря слънцето, стопаните на малкия дом, излязоха на двора. Нищо в градината не бе повредено. Само бе съборен един кол, но той не бе нанесъл щети.

Усмивка озари лицата им. Благодарност и хвала се издигнаха с ръцете им вдигнати нагоре към Спасителят, Творецът на цялата вселена. Сърцата пееха, а очите им се замъглиха от радостни сълзи.

Цветята на вид са безопасни и много красиви растения, но те могат да съсипят почивката ви и да причинят непоправими последици за здравето ви.
От списъка на атрактивните, но не по-малко опасни цветя е момината сълза.
Тя изглежда красива и безвредна, но е много отровна.
Разбира се един, два цвята не причиняват сериозни щети, особено на възрастни.
Но попадне ли в организма в по-големи количества, предизвиква болки в устата, гадене, повръщане, спазми и диария.
Хората със сърдечни заболявания трябва да бъдат особено внимателни, тъй като токсините, намиращи се в момината сълза, забавят сърдечния ритъм и предизвикват аритмия.

Ако са ви обидили, най-добре ще направите ако забравите това. Не задържайте в себе си гняв.

Омразата, горчивината и отмъщението са лукс, който никой от нас не може да си позволи. Хората се нуждаят от любов, особено когато най-малко я заслужават. Прошката лекува, непростителност боли. Вие не можете да ръководите някого, като се опитвате да го промените.

Непростителноста нанася удар върху собствената ви съдба. Омразата е продължителна форма на самоубийство на мечтите ви. Последиците от непростителността са много по-болезнени от причините, които са я предизвикали.

Чрез прошката си спестявате гнева, не плащате висока цена за омразата и не си губите времето напразно.

Ако искате да сте нещастни, намразете някого. Непростителността нанася много повече щети на този, който я съхранява, отколкото на този, към когото е отправена.

„Животът е едно вълнуващо приключение на прощаване“. Всеки трябва да има специално място за гробище, където може да заравя грешките на приятели и близки.

Да простиш означава да освободиш някого от плена си.