Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.