Толкова е топло и хубаво да спиш между братята и сестрите си, под майчината лапа. Но дойдоха хора и започнаха да разглеждат кученцата
– Я виж какво кученце. То изглежда не е наред с краката. Трябва да го занесете на ветеринар.
– Защо да харча пари, ще го изхвърля, кученцата и без това са много.
Кученцето не разбра какво си казаха тези големи същества, само плахо ги изгледа и покри с лапа очите си.  Сложиха го в една празна кутия и го отнесоха далеч от мама и братчетата му. Тук е тъмно и хладно. Миришеше доста силно.
Кученцето не можеше да излезе от кутията, а искаше да яде и да се постопли малко, затова започна силно да „крещи“. Писъкът му чу една старица, която изхвърляше боклука. Именно тя намери между отпадъците малкото новородено кученце.  Скри го в пазвата си и го отнесе в къщи.
Там го нахрани с мляко, като изстискваше кърпа с мляко в устата му, защото то можеше само да суче. Бабата ласкаво погалила мъника и той заспал на колене ѝ. Покри  го с топъл шал и се зарадва, че вече няма да бъде сама.
Кученцето порасна. То защитаваше възрастната жена от всеки, който минава по улицата. Вярно е, че леко накуцваше, но кой обръща внимание на това? Той беше щастлив.
Най-важното в живота е да те обичат! Всяко живо същество се нуждае от топлина, приятелство и любов.

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.

Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?