Днес имаме работа с тотално управлявано общество. Живеем, сковани от правила, превърнати сме в цифри — номер на социалната осигуровка, номер на данъчното досие, номер на кредитната карта, номера на чековете и спестовните книжки, номера на куп други неща.
Губим човешкия си облик и в повечето случаи охотно се съгласяваме, защото тая игра на цифри сякаш прави живота ни по-лек. Дори не си даваме труда да вдигаме шумотевица.
Почнали сме да вярваме, че човек, който вдига шум, върви против обществото. Ние сме като пилци, пърхаме, търчим, грачим и кудкудякаме, но щом ни подкарат, вървим натам, накъдето ни насочват.
Рекламните агенции ни казват какво да купуваме, политиците ни учат какво да мислим и макар, че го знаем, не протестираме. Понякога ругаем правителството, ако изобщо съберем куража да изругаем, когото и да било. Сигурен съм, че не правителството трябва да проклинаме, а по-скоро шефовете на световния бизнес.
Свидетели сме на възхода на многонационални корпорации, които не дължат нищо на нито едно правителство. Те мислят и планират в глобален мащаб, които разглеждат човешките маси като нещо средно между работна сила и потребителска общност, част от която може да притежава и капиталовложения. Това е заплаха срещу свободната воля и човешкото достойнство. Необходим е нов подход, който би ни позволил да я премахнем.
Ако случайно изложиш такава философия, тя ще се превърне в потенциална заплаха за босовете.
Това с течение на годините би могла да окаже известно влияние. Да породи определен начин на мислене. За да се разкъса сегашната желязна хватка на бизнесмените, ще трябва навярно социална реорганизация…
Тия шефове, за които говорим… са предпазливи хора. Не биха рискували много.
Интересите на големия бизнес са се впримчили толкова яко световните организации, до голяма степен и в цялото човечество, че няма причина да се боят от някаква сериозна заплаха.
Архив за етикет: шум
В Пермския край е пропаднал доста голям земен участък
Жителите на едно от селищата в Пермския край усетили странен подземен удар, паралелно с това чули странно бучене.. Причината за това явление не е установена.
В този ден жителите почувствали някакво колебание под краката си. Това не предизвикало паника, защото в град Березники, където е станало това, са се срещали и други аномалии преди. Много рядко в дадения населен пункт е пропадала почва.
Такова „престъпление“ природата е извършила три пъти. Всеки учен има различно мнение по случилото се. Според заключенията на геолозите, районът е станал жертва на сеизмични вълни, зародили се в Кировска област. Други твърдят, че всичко е в следствие на използване на снаряди на полигона. Военните се оправдават, че гражданите са чули тътен, който изобщо не напомнял на взрив. Подземните трусове по никакъв начин не са свързани с огромен шум.
Ако има нови трусове, възможно е мащабите да бъдат по-големи. Пропадане на грунда е отбелязан още миналата година. Мястото на катастрофата се намира близо до управлението за изграждане на шахти. За последен път такова мащабно бедствие е станало тук през 2006 г. Тогава рудникът „Уралкалий“ бил потопен. След година пропада грунд край една фабрика, а две години по-рано дълбока яма се е образувала под железопътните релси.
Много учени са правили изследване на тези места, но нито един не е могъл да обясни причината за появата на това явление. Много експедиции са се върнали с празни ръце от там.
Горска къща-пещера
Целта на архитектите е била да създаде атмосфера на уединение, сред обкръжението на природата и многочислени книги поставени на интересно приспособени рафтове.
Необичайният вид на зданието се подчинява на правилата на съвременния дизайн. Според архитектите, сградата реагира на околната среда.
Плана на разположението му е логически неясен четириъгълник, формиращ максимално ефективна вместимост и ориентацията на просторните прозорци, пускащи в стилното, но мрачно пространство достатъчно количество дневна светлина. Необичайната къща е разделена на три части.
На първия етаж е холът и библиотеката. Малък триъгълен балкон тераса е пронизан от живи дървета, които архитектите грижливо са съхранили. В част от участъка в близост до дома има басейн.
Въженото стълбище към второто ниво, както и други архитектурни елементи на вътрешното пространство, напомнят приказни пещерни сводове.
Максималното приближаване на естествените покрития върху стените, тавана и подовете, както и елементи на вътрешна украса създават ефект на пълно сливане с природата – едно чувство на откъсване от шума и суетата на града.
Нощ на чудесата
В стаята е тихо и светло. Луната се огледа в прозореца. На улицата е спокойно и пада бял, пухкав сняг. На малкото момиченце съвсем не му се спи. То тихо се промъкна между спящите и почти безшумно се вмъкна в гостната. Спря се замаяно пред блестящата в лунна светлина елха. Сърцето му се изпълни с толкова много радост, че бе готово да полети из стаята.
Внезапно долови шум. Ясно различи тихи стъпки, приближаващи гостната. Бързо се скри зад щората.
Любопитството надделя над страха и то бавно подаде глава от укритието си. Майка ѝ дойде и започна да подрежда пъстри пакети под елхата, навярно съдържащи подаръци. От изненада детето едва не извика. Но не можа да издаде звук, защото сълзи задавиха гърлото му. Изтича до леглото и се зарови във завивките си.
„Защо Дядо Мраз не е дошъл? Какво сме сбъркали, та той не е пожелал да дойде“?
Момичето заспа неусетно, но не спа дълго. Майка ѝ влезе в стаята и включи лампата.
– Ах, вие сънливци! Спите, а Дядо Мраз е дошъл и ви е оставил подаръците под елхата. Елате да видите, какво ви е донесъл.
Братът и сестрата с радостни възгласи хукнаха към елхата, а момичето седна на края на кревата и погледна майка си. Жената се изплаши, като видя подпухналите детски очи…
Детето отвори подаръка си с пълно безразличие, но когато видя какво има вътре, ахна. Прекрасна кукла с бяла рокля, нейната голяма мечта. Тя дълго бе съзерцавала тази кукла на витрината на магазина и си бе помечтала да стане нейна.
– Ти си ми я купила? Нали? – момичето закрещя срещу майка си. – Лъжкиня! Видях те как слагаше подаръците под елхата.
Майка ѝ замълча и само поклати глава.
На сутринта в училището момичето с недоверие задебна Дядо Мраз. Тя видя как от време на време той пооправя брадата си, а накрая в него позна един от учителите в тяхното училище. Нещастна, тя избяга от празничната зала. В къщи дотича объркана. По-голямата ѝ сестра се скара:
– Няма Дядо Мраз. Това са глупости.
Но момичето не ѝ повярва: „Той съществува, просто не е успял да дойде“.
Излезе на улицата, седна зад лавката на двора и се разплака.
Изведнъж някой леко я докосна по ръката. Тя повдигна лице. Пред нея стоеше мъж с добри и ласкави очи. Детето между хлипанията успя да каже:
– Дядо Мраз..той не дойде…
– Почакай, разкажи ми подред… какво стана?
Мъжът внимателно изслуша разказа и каза:
– Не си права! Дядо Мраз… съществува, просто… нали разбираш, той не успява…Представи си колко е огромна земята, а той трябва да я обходи за една нощ. За това възрастните са решили да му помогнат. Но той не те е забравил. Истинският Дядо Мраз идва при всеки само един път в живота му.
– А вие от къде знаете?
Мъжът се усмихна
– Аз зная всичко!
– Да не сте вълшебник?
– В известен смисъл да…Аз се уча за Дядо Мраз… и когато ми порасте брада, ще стана истински Дадо Мраз и ти обещавам, че отново ще дойда при теб…, а днес той ме изпрати, за да те утеша и да не пропуснеш празника.
– А подаръкът?
– Подарък…
Пребърка джобовете си, като че ли търсеше нещо там. Усмихна се, взе момиченцето и го сложи на коленете си
– Бях съвсем забравил. За теб имам специален подарък, вълшебен, обикновените подаръци ти вече си ги получила, а за този дори не си мечтала…
– Истинско чудо?
– Да. Погледни.
Той насочи показалеца си към небето.
– Погледни внимателно, виждаш ли онази, най-ярката звезда?
– Да..
– Това е Сириус..най-ярката звезда на нашето небе, а днес тя е твоя.
Момичето погледна звездата, усмихна се и сърцето му преля от щастие и възторг. Детето дълго се любува на звездата, скачайки и пляскайки с ръце.
– Благодаря… – нежно и с любов прошепна детето.
Ако вярвате в чудеса, щастието непременно ще ви посети.
Дълбока дупка се образувала под леглото на една жена
Под кревата на жителка на Гватемала се образувала дупка с дълбочина 13 метра.
Шейсет и пет годишната Иносента Ернандес споделя, че когато чула силен шум предположила, че в съседната къща е избухнала газова бутилка или е станал някакъв инцидент на улицата.
Тя веднага излязла, но вън нямало нищо. Силно се изненадала, когато един човек й казал, че шумът е дошъл от нейния дом.
След дълго търсене, те открили дупка под кревата.
Жената се радва, че семейството й не е пострадало. Имало само материални щети. Внуците й по това време играели около къщата.