Нова програма, създадена в Ню Йорк, наречена Pet Food Stamps помага на американците с малък бюджет да хранят домашните си животни. Тази благотворителна програма е без държавно финансиране.
Около 45,000 души вече са се регистрирали, за да получат тази помощ. Подписката се осъществява в Интернет. За целта се уточнява колко е дохода и се иска обосновка за необходимостта от тази помощ.
Ако заявката получи одобрение, стопанина на домашните животни ще получи чувал с храна от дарителя, участващ в програмата веднъж месечно в продължение на шест месеца.
В Съединените щати, това не е първата програма в подкрепа настопани отглеждащи домашни животни. По-рано групата Washington Animal Rescue League  също е създала програма за подпомагане на собственици на животни с малък доход.
Рet Food Stamps рапределя тази благотворителна дейност по групи. Организаторите и участниците в това движение са щастливи и горди, че могат да помогнат на нуждаещите се хора имащи домашни животни.

Дядо Мраз стана тази сутрин по-рано и реши да поработи. Днес има основателна причина за това, Нова година е под носа му. Той включи лаптопа си и започна да проверява електроната си поща.
– Интересно е, че желанията на хората по празниците стават все повече. – започна да расъждава старецът на глас. –  Изведнъж всички започват да вярват в чудеса. По-преди, някой се молеха, друг пишел бележка и я слагал под възглавницата….романтика. А сега какви времена настанаха, изпратиш SMS и всичко е наред. Сега да погледнем какво има тук…
Дядо Мраз седна по удобно зад дъбовата маса, наля си горещ чай и започна внимателно да чете.
„Дядо Мраз искам конче, голямо и да скача! Бях добър през тази година и слушах родителите си. Иван 6 години.“
Белобрадият старец се усмихна и натисна клавиша ОК.. Желанието на момчето е изпълнено.
„Господи, направи така, че да се омъжа. 23-годишна девойка, пестелива и добродушна“.
– На добрия човек трябва да се помогне, – поглади брадата си стареца. –  Не е на точния адрес, но и това ще го оправим.
С бързо движение на пръстите натисна прехвърляне, а на мястото „До кого“ набра адреса за запознанства на Купидон, означи го като важно.. и напред.
„Искам пари, много пари!“
– Кой си ти..? – изненада се от желанието Дядо Мраз
Дядо Мраз прегледал характеристиката на просителя.
„Крадлив собственик на голяма компания, лъжещ сътрудниците и доставчиците си.“
– Ах ти, безсрамнико! – не на шега се разсърди стареца и пусна писмото в кошчето.
„Искам кола и апартамент. Михаил 23 години“.
– Я да видим….Така… Нормален човек, но безделник, – позамисли се стареца и написа. –  На работа от 1 февруари със заплата според длъжността…. Ще видим как ще работиш и после ще решим…, – старецът натисна ОК … и въпроса е решен.
Денят премина незабелязано и започна да притъмнява зад прозореца, но писма в пощата не останаха.
Дядо Мраз изключи лаптопа си и обу ботушите. В ъгъла го чакаше голям чувал с подаръци. Това е за най-малките, тези, които още не знаят да пишат. Тук Дядо Мраз е избирал играчки по свой вкус, на кого лисиче, на кого зайче… Добрите, стари меки играчки. Класика!
Дядо Мраз се качи в шейната и дръпна юздите, а елените го понесоха напред.
А на неговият емейл, продължаваха да пристигат писма с искания…., но не на всяко нещо е съдено да стане…

Веднъж при Бога дошла една жена. Тя била прегърбена под тежестта на един голям чувал. Главата й била наведена напред, а погледът й бил тревожен и бдителен.
– Много си се уморила, – обезпокоил се Господ. – Свали тежестта от раменете си и седни да си починеш.
– Благодаря, нямам много време, аз само за малко, – отговорила жената. – Само искам да помоля и после ще си вървя! През това време всичко може да се случи, а после няма да мога да си простя.
– За какво искаш да помолиш?
– Ако с детето ми се случи нещо лошо…дойдох да те помоля да го спасиш и запазиш!
– Но аз това и правя, – сериозно казал Господ. – Нима съм ти дал повод да се съмняваш в моята грижа?
– Не, но….в живота има толкова много опасности, лоши влияния, остри завои… А той е в такава възраст, че иска всичко да опита, навсякъде да влезе, … да се покаже. Много се страхувам, че ше го отнесе потока…, ще сбърка и ще го боли.
– Е, следващия път ще бъде по-внимателен, защото ще научи нещата по трудния начин и ще разбере какво е болка, – казал Господ, – Това е добър опит! Защо не му даваш да се научи?
– Защото искам да го избавя от болката, – самоотвержено възкликнала майката. – Ето, ти виждаш, аз нося винаги със себе си този чувал със слама, за да го подлагам там, където той може да падне.
– Но той може да падне навсякъде., – замислено отговорил Господ. – Даже от собственото си легло може да падне.
– Да, но има такава пословица „Ако знаеш къде ще паднеш, там би си постлал“ . Така аз се опитвам да го обезопася.
– И ти искаш, аз да го обградя отвсякъде със слама? Добре! А сега погледни.
И Господ направил цяла купчина слама и я хвърлил в света. Сламата попаднала точно в целта, тя обиколила отвсякъде синът на жената, отделяйки го от всякакви опасности и незгоди, от всички съблазни и изкушения, а с това и от живота. Жената видяла как нейния син се опитвал да се движи насам и натам, разтварял сламките и искал да се промъкне през тях, но сламата стриктно се придвижвала около него, готова да смекчи всеки удар отправен към него. Синът се мятал, опитвал да пробие сламената ограда, но накрая се отчаял и се ядосал. Извадил от джоба си кибрит и подпалил сламата. Избухнал огън и картината се изпълнила с дим.
– Сине, – закрещяла жената, – идвам ти на помощ!
– Искаш да прибавиш в огъня още слама? – попитал Господ.  – Имай в предвид, че колкото повече слама поставят родителите, толкова е по-силно желанието да се измъкнат от нея на всяка цена. Ако това не стане, човек може да подпали и живота си. Нали той не знае какво е болка и какво означава да направиш избор….
– Но аз не мога да допусна това! – заплакала жената. – Моят чувал със слама ще го спаси!
– Ти си мисли, че това е чувал със слама, но жестоко се лъжеш, – казал Господ. – В действителност това е чувал с проблеми. Всички ужаси, които си представяш, , всички опасения, които живеят в теб, всичките ти страхове, с които си изпълнена, се намират в този чувал. Всичко, за което мислиш и се тревожиш, набира сила и се разраства, защото ти му даваш енергия за това. Поради това твоя товар е толкова обременен и твоя гръб е уморен…
– Нима, аз не трябва да се грижа за сина си? – в недоумение сбърчила чело жената. –  И това ми го казваш ти, Господи?
– Грижи се, колкото искаш. Това е работа на майката. Но не трябва да се безпокоиш. Аз ще се погрижа за него. Позволи ми да си върша работата. Просто не ми пречи. Но това както разбирам е въпрос на вяра….
– Знаеш ли какво, Господи? – след като помислила жената заговорила. – Ще ми дадеш ли кибритена клечка?
– Разбира се, а какво ще правиш с нея?
– Ще запаля чували с проблемите си, – усмихнала се жената. – И ще  се науча да ти се доверявам истински. Падайки и ставайки, грешейки и поправяйки грешките си, с благодарност приемам и радост и болка. И помогни на сина ми да направи същото.
– Това е правилно решение, – усмихнал се Господ. – Ах, тези тревоги! Огън да ги гори!
– Доверявам ти се и ти поверявам сина си, – шепнела жената, като гледала как чувала с проблеми се превръщал в пепел. Гърбът й се изправил, вдигнала нагоре глава, а погледа й станал ясен и чист. –  Аз вярвам, Господи, че всичко това се случва в полза за самите нас. Сега, аз наистина вярвам!

В близост до шведския град Умео в затрупан от сняг автомобил е намерен 44-годишен мъж, който не е ял нищо от 19 декември 2011г. Лекарите казват, че случаят е уникален, защото максималният период, през който човек може да остане без храна е 60 дни. Трябва да се вземе под внимание факта, че мъжът е бил в студената кола сред скандинавските гори, където температурата пада до минус 30 градуса.
На 17 февруари двама местни жители преминали на моторни шейни по покрития с метър слой сняг горски път. Неочаквано те открили кола, която изглеждала като гигантска пряспа.
Първоначално решили, че някой е оставил в гората стария си автомобил. Въпреки това решили да погледнат вътре. В колата нещо се разшавало.
Те не успели да отворят вратата на колата и извикали полиция. В автомобила се оказал мъж в кожени дрехи, лежащ в спален чувал. Той бил съсухрен и слаб. Изнесли го навън и на всъдеход го докарали до болницата. Полицаите и лекарите смятат, че мъжът е прекарал два месеца без храна.
Намереният е напуснал родния си град, а след това свърнал от главното шосе към гората и то не е било случайно.
Бил е отчаян и в дълбока депресия. По Рождество е преживял трагедия. Дълговете на мъжа били толкова големи, че съдът го лишил от недвижимото му имущество. Той дори не можел да плати наема на квартирата си. През този период го зарязала и любимата му.
Загубил всичко, шведа седнал в колата си и тръгнал на север. Нямало кой да съобщи в полицията за неговото изчезване. С роднините си не се бил виждал от 20 години, те не знаели какво става с него.
Мъжът е успял да оцелее благодарение на мехлем за кожа и няколко бутилки лимонада. Поемайки „на никъде“ мъжът взел със себе си няколко цигари и колекция от комикси.
Когато го е затрупал снега е имал възможност да открехне малко вратата и да си вземе сняг.
Подробностите за инцидента още не са известни. Спасеният е твърде слаб и почти не може да говори.