Една прекрасна утрин един човек се прибирал у дома си. Изведнъж му дошло на ум, че може да съкрати пътя си. Да зареже прашния път и да хване през гората.
– Какъв хубав ден, – казал си човекът, като се обърнал към гъсталака –  ден, в който човек може да срещне щастието си.
Щом свърнал, още преди да успее да се огледа, паднал в добре замаскирана вълча яма.
– Хубаво направих, че тръгнах по краткия път, – казал си човекът, като легнал по-удобно в ямата. – Ако сред тази красота може да ми се случи такава неприятност, какво ли ме очаква на прашния път? Е, там не може да се случи нищо интересно!