Надка целуна мъжа си и тичайки надолу по стълбите му припомни:
– Като станат децата, направи им сандвичи и им дай малко грозде.
Гроздан отиде в кухнята и веднага се зае с приготвяне на храната. Той знаеше, че децата, докато още са сънени, тичат веднага на масата и искат да ядат.
Не мина много време и двамата братя се появиха.
Бащата поднесе чинията със сандвичите, но Кирил направи кисела физиономия:
– Как очакваш да ги ядем такива?
– Че какво им има? – попита бащата.
– Мама прави сандвичите във форма на мечета и зайчета, – поясни Здравко.
Гроздан опита да оформи сандвичите по желания образ, но не се получи. Те се начупиха на произволни парчета и според децата:
– Сега изобщо не стават за ядене.
Отчаян бащата им поднесе грозде, но разряза чепката на половина по дължина.
– И как мислиш, че ще го ядем това? – попита възмутен Здравко.
– Не можа ли да ни го разкъсаш на по-дребно?! – добави Кирил.
– От къде да знам за тези ваши капризи? – вдигна ръце Гроздан. – Защо храната трябва да има специфична форма? Нали вкусът е същия?
Двете момчета обърнаха гръб към масата.
– Недей те да капризничите, просто яжте каквото ви е сложено! – извика Гроздан.
Но това не помогна.
– По-добре да умрем от глад, вместо да ядем това … – Кирил изгледа с отвращение жалките остатъци на масата.
Двамата братя се изправиха и тръгнаха към стаята си.