Отдавна не бяха се виждали. Времето им бе отнело подвижността и посребрило косите им. Решиха да си побъбрят, но тъй като облаци забулваха небето и се канеше да вали, се приютиха в близкото заведение.
Седнаха на една маса и си поръчаха по чаша бира. Спомените заваляха преди да рукне дъждът отвън. Накрая стигнаха до тема, която бе посребрила част от косите им.
– Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с брака, – изсумтя Ставри.
– За едни е проблем да се оженят, за други да се отърват от него, – засмя се Динко, като отпи малко от чашата си.
– Виж и днес се борим с отговорностите в брака, сакаш не се знае, кой е главата в семейството и кой трябва да се подчинява, – каза Ставри намусено.
– Знаеш ли колко се радвам, когато чуя, че двама са сключили брак и много ме боли, когато след години видя младоженеца с „новата му жена“, която представя като новата си приятелка, – въздъхва тъжно Добри. – И този хубосник между другото ми съобщава, че се е развел с жена си. Не си ли се питал, защо се появяват такива проблеми?
– Виж, днес трудно ще намерим връзка, която се основава на обич, – мрачно констатира Ставри. – Станали сме прекалени егоисти, за да създадем такава връзка.
– Погледни днес младите хора, – махна с ръка Добри, – какво търсят в партньора си? Те не разбират, кой са те самите!
– Много е важно да имаш човек до себе си, който те обич. – продължи с разсъжденията си Ставри, – за да бъде наблизо, когато имаш нужда от утеха, подкрепа и помощ.
Добри не се стърпя и започна поучаващо:
– Чрез брака, човек се подлага на проверка. Открива какъв е.
Ставри заключи обопщаващо:
– Ако не уважаваш другите, не можеш да говориш открито и нямаш правилните ценности в живота, ще има много да патиш.
Дъждът беше спрял, а чашите отдавна стояха празни на масата. Двамата се надигнаха и се насочиха към вратата. Слънцето надничаше зад облаците, обсипвайки с лъчезарната си усмивка окъпания град.
