Обидата е малко и много симпатично зверче. На вид е съвсем безобидна и ако правилно общуваш  с нея тя няма да ти навреди.
Обидата не желае да живее в дом. Тя живее свободно и никого не притеснява. Всички опити да си я присвоим, винаги завършва със сълзи….
Това зверче е много малко и пъргаво. То може да попадне в тялото на всеки човек. Когато човек го усети в себе си му става обидно. Зверчето крещи на човека;
– Случайно се натъкнах на теб, пусни ме! Тук е много тъмно и страшно, искам при мама!
Но хората отдавна вече са забравили как да разбира езика на земните същества, особено тези на дребните животинки…
Има кора, които веднага се разделят с обидата. Но има и такива, които не желаят да я пуснат. Наричат я своя и се отнасят с нея, като със скъпоценна играчка. Постоянно мислят за нея. Нощем се събуждат и…
А обидата не желае да живее в човека. Върти се, търси изход, но никога не намира как да излезе. Тя е нещастна, но и човекът е нещастен, но за нищо на света не я пуска. Тъжно му е да се раздели с нея. А зверчето е гладно и му се иска да яде. И така то започва тихичко да яде тайно човека отвътре. И човек усеща това. Ту тук, ту там го заболи. Толкова го боли, че плаче. Но той не свързва това неразположение с обидата. След това човек привиква към нея, а тя го яде, расте, дебелее и съвсем престава да се движи. И до толкова нараства, че става част от него. Човекът слабее, а тя дебелее.
И хората не осъзнават, че просто трябва да се освободят от обидата.
Пуснете я. Нека си живее на свобода и отново да бъде мъничка и слабичка. Човек по-лесно ще живее без нея, няма да плаче и да боледува. Пуснете я, нека си отиде от вас.

Голяма част от водопада, който е един от най-големите туристически атракции в Бразилия, пресъхна заради продължителното засушаване в южния бразилския щат Парана.
Разположен на границата между Бразилия и Аржентина с ширина 2,7 км включва в себе си 270 отделни водопада. Височината, от която пада водата достига 82 метра, но при повечето водопади е малко над 60 метра.
Според данни от Националния парк Игуасу, има спад на водата в водопадите и то три пъти. В резултат на това голяма част от тях са пресъхнали и са се
оголили отвесни скали.
Наред с водопада Виктория в Африка, и Ниагара Фолс на границата на Канада и Съединените щати, Игуасу се смята за един от най-живописните в света.

Много отдавна в гората растели две дървета. Когато капките на дъжда падали на листата или на корените на първото дърво, то поемало съвсем малко и казвало:
– Ако взема повече, няма да остане за другите.
Второто дърво приемало цялата вода, която му дарявала природата. Когато слънцето дарявало със светлина и топлина второто дърво, то се наслаждавало и се, къпело в златните лъчи на огненото светило, а първото взимало само една малка част.
Минали години. Клоните и листата на първото дърво били толкова малки, че не могли да поемат и капка дъжд, а слънчевите лъчи не могли да се доберат до оскъдните плодове, защото и светлината и водата се губели в короните на другите дървета.
– Цял живот давах на другите, а сега в замяна не получавам нищо, – тихо мърморело първото дърво отново и отново.
Второто дърво придобило разкошни клони, които били отрупани с огромни плодове.
– Благодаря ти, Господи, за това, че ми даде в живота всичко. Сега е време да дам стократни, както Ти постъпваш. Под своите клони аз ще укрия хиляди пътници от палещото слънце или от дъжда. Нека моите плодове радват много поколения хора със своята сладост. Благодаря Ти, че ми даде възможност да давам, – с любов и нежност казало второто дърво.

В много езици има букви, които са написани, но не се четат или се четат, но по-различно. Обикновено, тези букви са се превърнели в проблем за тези, които току-що са започнали да изучават езика. Датски дизайнери решили да опростят дадената задача.
Ако отворите една книга разработена от тези хора, ще забележите, че във всяка дума има букви отбелязани в червено. Има цели думи и абзаци също отбелязани в червено.
В комплекта с тази печатна продукция върви филтър със съответстващ цвят, който може да се приложи на страницата. В този случай читателят въобще не може да види част от текста. И то в такъв процент от него, който съдържа „тихите“ букви в него. На английски език са 16% в датски – 32% френски – 28%.
Тази идея се реализира в съзвучие с това, че много лингвисти, с цел да се опрости използването и изучаването на езици, отдавна говорят за необходимостта от промяна на правописа, така че той да се приближи до произношението.

„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.