През юли бе избрано най-грозното куче в света. Песът Елвуд е станал притежател на това звание.
Кучето е кръстоска между китайско куче и чихуахуа. То има тъмно оцветена кожа, лишена напълно от косми, с изключение на бялата част отгоре.
Заради „неземния си вид“ Елвуд, който се е родил в Ню Джърси е бил наречен  „Йода“ и „Пришълецът“.
Стопанката на Елвуд Карен Куигли вече втора година подред представя своя питомец в калифорнийския град Петалума, където в рамките на ежегодния селскостопански панаир се провежда конкурс за най-уродливите кучета.
Елвуд е донесъл хиляда долара награда на стопанката си. Предишната година той е заел второ място. Тогава първо място било дадено на „отвратителния“ Арчи.

Нашите усещания ни дават да въсприемем съвсем малка част от околния свят. Слухът ни се разпростира на малко разстояние. Зрението ни е възпрепятствано от преградите и сенките.
За да се опознаем едни други, трябва да достигнем вътрешните сфери на начина ни на възприемане.
Ние трябва да предаваме знанията си, да пътешестваме, да транспортираме вещества и да използваме различни видове енергии, необходими за нашето съществуване.
Навярно разбирате, че от всички завоевания на човека, без изключения, най-желаното и полезното за установяване на мирни взаимоотношения в света е пълното премахване на разстоянията.

Когато не се разбираме с някого, ние сме склонни да използваме прости, често еднословни етикети. Те като, че ли опростяват нещата. А дали е така?
Хората не могат просто да се класифицират само чрез една дума, която да ги опише. Вероятно има моменти, когато всеки прави нещо, което може да бъде прието като мързеливо, егоистично, стиснато, глупаво…..
Такъв „етикет“ може да бъде унищожителен, а в случая сме взели под внимание само част от поведението на човека. Така без да осъзнаваме го превръщаме в постоянна характерна черта.
Вместо да правите глобално охарактеризиране, съсредоточете се към самото действие или ситуация. Тогава ще откриете, че човек по-малко ще се отбранява от нападките ви и дори може да реши да промени нещата.
Не наричайте някой мързелив, само защото не иска да си пише домашните.
Не смятайте, че някой е глупав, защото не е отговорил на някой ваш „елементарен“ въпрос.
Не приемайте, че някой е егоист, ако не се е сетил да ви почерпи от пуканките, които яде в момента.
Опитайте се да разберете човекът отсреща. Кажете му какво ви дразни в поведението му, но без да го осъждате. Никой не е идеален.

Понякога отказването ни от личните ни притежания е по-трудно от изваждането на зъб. Когато сте притиснати, вие силно защитавате решението си да задържите някои малки неща в живота си. Ето и някой от най-честите срещани причини, с които се оправдаваме, за да не изхвърляте ненужните неща:
– някой ден ще ми потрябват;
– това е подарък от деветият ми рожден ден;
– сигурно ще му намеря загубената част;
– не е счупено;
– може да се поправи;
– ако сваля 10 килограма ще се напъхам в това, колко хубаво ми стоеше;
– ще придобие колекционерска дейност някой ден;
– моите деца ще го дадат на своите деца;
– планирам да го прочета.
Всички тези извинения съдържат поне мъничко истина. Но ви гарантирам, че след погребението ви, роднините ще имат толкова много ненужни неща на куп, че няма да знаят какво да ги правят. И вероятно всичко ще отиде в боклука.

Всеки от нас е част от вселената. За всеки от нас в тази вселена има място, свое предназначение, което ние изпълняваме. Всички ние сме части на едно цяло, като клетки на организъм.
Но заедно с това всеки от нас се явява малка вселена със своите си закони, принципи и представи.
Всеки човек е уникален, неповторим и по своему прекрасен.
Но ето ви и парадокс: ако сме толкова прекрасни, обичаме красотата във всичките ѝ проявления и  ѝ се наслаждаваме, защо сме така нетърпими един спрямо друг? Защо се държим към хората така, все едно сме завоеватели, а не части от едно цяло?
Опитваме се да наложим своето мнение, обиждаме, когато поведението на другите хора не съответства на нашите очаквания. Критикуваме недостатъците им. И всичко това считаме за правилно, като сме уверени, че тези закони, който действат в нашата малка вселена, са единствено верни за всички….
Когато отидем на гости на някой човек, ние не взимаме нещо без да питаме, не преместваме предметите по свое усмотрение, не критикуваме обстановката. Само наблюдаваме. И даже ако нещо не ни харесва, се отнасяме с търпение към това. Не сме у дома си. Тук не можем да налагаме своите порядки, нямаме право.
Навярно ще се съгласите, че би било глупаво да обиждаме собственика на дома за това, че обстановката и наредбата не съответстват на нашите вкусове или че не ни устройва разположението на стаите. Ние го приемаме такъв, какъвто е.
Ето така трябва да бъдем търпеливи и в общението си с другите. Да разбираме, че другия човек е съвсем друг свят, с други порядки, закони и представи за живота.
Когато ни допускат в своя свят трябва да бъдем много внимателни, да се държим вежливо и доброжелателно, а не като завоеватели. В света на другия човек нищо не ни принадлежи, така че там не можем да променяме нищо. Ние можем да променяме само себе си и своя свят.
За това нека да се отнасяме един към друг с търпение, уважение и разбиране, като не забравяме, че човек е една малка вселена.