Пристрастяването към хазартните игри не е от вчера. В средата на XVII век в света на хазартните увлечения се случило нещо интересно. През 1638 г. във Венеция било открито първото казино.
През това столетие аристокрацията, независимо от икономическия упадък се къпела в разкош и лукс. Съвременниците наричат този период век на любовта и хазарта.
Първото казино било открито на територията на църквата Сан Моузе и се наричало Ridotto, което означавало на италиански „самостоятелна стая“. Във Венеция в заведенията имало малко игри. Най-популярната игра през този период била играта с карти basseta, след това я заменила Faro, които след известно време била популяризирана в Северна Америка.
С появата на Интернет собствениците от игралната индустрия бързо осъзнали какви чудесни печалби могат да получат, ако се даде възможност на играчи от цял ​​свят да играят в онлайн казина. Първото онлайн казино се появило през 1995 г. По това време на разположение на клиентите били само 18 игри. След това виртуални казина започват да се появяват навсякъде в мрежата, като предлагали на играчите разнообразие от игри: слотове, рулетка, покер игри, игри с карти.
Много от редовните хазартни заведения привлича със специалната атмосфера, която цари там. Шампанско, смокинги, красиви жени – всичкото това великолепие е достъпно за уважаван кръг от участници. Въпреки това, по-малко заможните клиенти, все още са заинтересовани по отношение на достъпа до казиното. И в този случай, виртуалната казино за тях е най-подходящият вариант.

Тя беше дребна женица и преподаваше на децата в една църква. Те бяха буйни и палави. Сред тях имаше едно момиченце с две плитки, което постоянно ги премяташе ту отпред, ту отзад. То живееше в сложна обстановка, която го бе превърнала в срамежливо и свито дете. Слушаше винаги внимателно, но си оставаше безмълвно.
Днес учителката и разказа за небето, където няма да има сълзи и смърт. Момиченцето попиваше всяка нейна дума. Накрая вдигна ръка и без да дочака разрешение да говори, бързо каза:
– Госпожо, а там има ли място за такива като мен?
Гореща сълза издайнически се изплъзна от окото на учителката и опари бузата й. Този спонтанен вопъл на детето докосна нежните струни на сърцето й. Това беше вик за помощ…..
Сърдечна усмивка се разля по Божието лице и Той изпрати мъничко благодат, която се отрони през пукнатината на небосвода и напои едно страдащо, самотно, малко сърчице……

Един равнодушен християнин имал много богобоязлива жена, която силно обичала Господа. Всеки път, когато отивала на църква, мъжът и казвал:
– Помоли се там  за мен!
И така успокоявал  съвестта си.
Веднъж жената отишла на църква, а мъжът зает с разни неща, уморен заспал. И му се присънил сън, че е умрял и заедно с жена си е пред портите на рая. Хванал здраво ръката на жена си и казал:
– Сега ще влезем в Небесното царство заедно.
Един Божи ангел открехнал вратата и се обърнал към жената:
– Ти можеш да влезеш, но без него.
Някаква сила я отделила от него и тя изчезнала зад вратата, която моментално се затворила.
От ужас мъжът се събудил и останал много доволен, когато разбрал, че това е само сън. От тогава той станал много ревностен за Господа.
Да това е само сън, но да внимаваме, това да не се случи в действителност в нечий живот.

Римските папи не винаги са били в Рим.
В края на 13 век, френския крал Филип IV Красивият обложил духовенството без съгласието на папа Бонифаций VIII, което се превърнало в дългия конфликт и убийството на последния накрая.
През 1309 г. Филип предоставил на папата нова резиденция във френския град Авиньон, където се преместил новоизбрания Климент V.
През така наречения „Авиньонски плен на папите“ действали седем папи и всичките били французи.
Скоро след завръщането на Григорий XI в Рим през 1377 и смъртта му през следващата година е имало разделяне на католическата църква. Приемникът останал в Рим, а избрания от недоволните кардинали антипапа отново отишъл в Авиньон.
Но в края на краищата над авиньонските папи се наложили римските.

Един свещеник говорел често, че трябва да се молим за враговете си. Един ден в църквата той казал:
– Ние прощаваме на нашите врагове, защото Исус го иска. Нека още веднъж да кажем силно: „Ние прощаваме на нашите врагове“!
На предната пейка седяла една възрастна жена. Тя казала:
– Аз нямам врагове.
Свещеникът бил изненадан:
– Вие нямате врагове?
– Не, нямам.
Свещеникът напълно се объркал:
– А на колко години сте?
– Деветдесет и осем.
Свещеникът въодушевено предложил:
– Моля ви, ела те отпред и разкажете как сте доживели до 98 години без да имате врагове!
– Много просто, – казала жената, – аз ги надживях……