През зимата на 324 г. пр. н. е. след множество битки македонският цар Александър Македонски отново се завръща във Вавилон. През следващата година той извършва огромни строителни работи в града.  Александър искал Вавилон, новата столица на империята,  да стане не само търговски център, но и важно пристанище.

Плановете му се провалят, защото се разболява и след кратко боледуване умира през лятото на 323 г. пр. н. е., ненавършил 33 години.

Името на Египет е свързано с опазването на тялото на Александър Македонски. И това се оказва една от най-големите мистерии на античността.

Трупът е балсамиран и съхраняван две години във Вавилон. По-късно надделява идеята, че той трябва да бъде върнат в Македония и погребан в Егея. Интересното е, че тялото е откраднато от Птоломей, който по това време е сатрап на Египет.

Първоначално трупът е пазен в Мемфис, древната столица на фараоните. Предполага се, че балсамираното тяло на македонския цар е съхранявано в каменен саркофаг на последния владетел на свободен Египет Нектанебо, смятан за негов биологичен баща.

По-късно Птоломей, пренася саркофага в новата столица Александрия. В този град Птоломей властва като цар на Египет. Трупът на завоевателят на Азия е положен в мавзолей и е пазен като реликва до времето на първия римски император Октавиан Август.

През следващите години следите на саркофага се губат, въпреки че съществуват местни предания за неговото местонахождение.

Обикновено твърдим, че човек е цар на природата. Но случващите се в тази природа необясними явления дали няма да опровергаят това твърдение? Отделни случай трудно се обясняват чрез знанията, които имаме.
Случилото се в Турция се отнася към категорията необясними явления. На фотографията е запечатан момент, който не може научно да се обясни. Ясно се вижда как от гроба на турски мъченик излиза светлина.
На друга снимка се вижда как светлината се откъсва от гроба и полита към небето. Едва ли някой учен ще е в състояние да обясни това чудо. За религиозните лидери това е душата на мъченика.
И като се има предвид, че според исляма, мъчениците, са предназначени за едно от най-високите места в небето, причината за такава ослепителна светлина за вярващите е очевидна.

Страни традиции съществували във Вавилон. Например тази, че вавилонския цар трябвало непременно да се отчита пред народа за делата си. Е, нали и нашите управници днес са длъжни да правят това. Дали го правят и по какъв начин става това е вече друг въпрос.Желанието за отчетност се е запазило, но отчетността май е закъсала. Нека продължим с Вавилон, има доста неща, от които бихме могли да се поучим и приложим в живота.
Според вавилонските летописи първата работа на царя била, народа му да не гладува. Е, де да беше първостепена задача това и за нашите държавни глави! За сега май ще си останем, относно това, в света на мечтите.
Във Вавилон имало и други интересни порядки. Всяка година царят се подлагал на една унизителна процедура. В един ден от годината той бил длъжен да обикаля града, като през това време хората можели да го ругаят, плюят, обливат с вода и какво ли още не. Но това изглежда  били малко, защото в този ден царя се отричал от властта си и я предавал на някой от простолюдието.
Една година се случила доста куриозна ситуация. Царя избрал за свои заместник градинаря си, но по време на ядене се задавил и умрял. След смъртта му останал да управлява градинаря.
Като си помисля само, днес на ляво и на дясно оплюваме този или онзи, но за промяна само мечтаем. Може би трябва усилие и от двете страни, за да видим някакъв резултат. Нужно е, не само да се надяваме, но и да действаме.