Корнфлейкс идва от англ. corn flakes или cornflakes: „corn“ – зърнено-житно растение или царевица, „flake“ — люспа. Това е хранителен продукт, който се произвежда от царевични зърна и е първият индустриален продукт от зърнено-житни растения за закуска, който се появи на пазара.
Ето как било открито това необикновено ястие.
Кит Келлог помагал на своя брат, лекар в санаториума Battle Creek, да приготвя на пациентите съответните диети.
Веднъж те приготвяли поредното ястие от царевично брашно, но временно трябвало да заминат на някъде. Когато се завърнали, забелязали, че тестото е станало неизползваемо за готвене, но все пак решили да приготвят храна от него.
Тестото било превтасало и станало на парченца люспи. Отчаяни, братята решили да изпържат люспите.
Това, което се получило надминало очакванията им. Люспите се изпълнили с въздух и станали хрупкави. Това ястие станало хит сред пациентите.
Днес корнфлейкс се приготвя от сварени царевични зърна, които се изтеглят на люспи, сушат се и се пекат. Този хранителен продукт се консумира най-често за закуска с мляко или плодови сокове. Корнфлейксът е много богат на въглехидрати.
Архив за етикет: царевица
Всичко се върти
Веднъж репортер попитал един фермер, дали би искал да сподели тайната за царевица си, с която всяка година печелел награди във всички конкурси за качество. Фермера казал:
– Тайната се състои в това, че раздавам най-добрите си кочани царевица за засяване на съседите си.
– Защо давате най-добрите си зърна на съседите, ако те заедно със вас участват във всички състезания и са ви конкуренти?
– Виждате ли, – усмихнал се фермера, – Вятърът носи цветен прашец от моите полета към тези на съседите и обратно. Ако сорта у съседите е много по-лош отколкото при мен, много скоро моите посеви ще се влошат. А как всеки се грижи всеки за своите култури, това вече е друг въпрос.
Същото се случва и в живота на хората.Този, който иска да бъде успешен, трябва да се грижи за ближния и да му помага да успее. Защото, колкото по-добре живеят хората около теб, толкова ти е по-добре и на теб. Ние всички сме свързани помежду си в този свят.
Вятърна енергия може да принесе полза на посевите
На запад в САЩ е направено проучване за влиянието на вятърната енергия върху отглеждането на царевица. Получените резултати могат да се приложат навсякъде, въпреки че метеорологичните условия и култури могат да бъдат различни.
Един от най-очевидните начини, по които вятърни турбини могат да помогнат на селското стопанство, е разместването на въздуха, което води до това, че култури получават повече въглероден диоксид.
Освен това, принуждавайки въздуха да се движи турбината може да намали размера на роса по листата през нощта. Това ще помогне за намаляване на броя на заболяванията, особено тези, които са причинени от гъбички. Изменението на климата ще доведе до повишаване на влажността.
Има и друг благоприятен фактор. Тъй като турбината раздвижва въздуха и намалява скоростта на вятъра, нощите ще бъдат по-топли, няма да има слани, а дните ще са прохладни. Традиционно, за да се постигне такъв ефект по крайщата се садят дървета.
От друга страна, топлите нощи ще доведе до увеличаване на изпарението, т.е. повечето въглерод абсорбиран през деня ще се отдава през нощта.
Като цяло изследователите се надяват, че крайният ефект ще бъде положителен, независимо от сложните и еднозначни множество аспекти.
Днешните турбини обикновено са разположени на височина от около 80 м. Най-силната част от „събуждането“ на вятъра е около две или три височини на вятърни турбини. Турбулентността се разпространява заедно със тези потоци. Къде и при какви обстоятелства последните достигат земята, остава да се види.
Да надзърнем в кухнята на ацтеките
Ацтеките създали изкуствен остров, така нарения чинампа, в езерото Тескоко. Тук се отглеждали зърнени и градински култури. Основната храна на ацтеките била царевица, боб и тиква.
Този остров бил много ефективен и от него събирали седем пъти реколта на година. Един хектар можел да изхранва 20 човека, а от 9 000 хектара се събирали достатъчно продукти за 180 000 души.
Доста се говори, че храната на ацтеките не била достатъчно богата на белтъчини, за това ги обвинявали, че прибягвали до канибализъм, но това е малко вероятно. Съчетанието на царевица и боб дава необходимата норма от аминокиселини, така че проблема за недостика от белтъчини е разрешен.
Ацтеките отглеждали разнообразни сортове царевица съдържащи много аминокиселини. Засаждали и щир, богат на белтачини. Освен това те ловели множество риба и скариди в езерото, събирали водорасли, богати на флавопротеини, които използвали при приготвянето на различни видове храни.
В храта си те прибавяли и насекоми, като щурци, червеи, мравки и личинки. В насекомите се съдържат повече белтъчини отколкото в месото. И днес те се явяват деликатес в накои райони на Мексико.
Ацтеките отглеждали и домашни животни и порода кучета, които използвали при определени случаи, когато са изразявали благодарност или уважение. Още един източник на месо се явява лова-патици, диви свине, сърни…
Средната продължителност на живот при ацтеките била 37 години.
Те използвали агавата. От нея получавали заместител на захарта, правели напитки и изтегляли влакна за оплитане на въжета и направа на дрехи.
Памукът и скъпоцените камъни били достъпни само за елита.
Какаовите зърна се използвали вместо пари.
Победените градове изплащали едногодишен данък във вид на разкошни предмети.
След испанските завоевания някои култури били забранени, което допринесло за хроничния глад на местните жители.