На едно място построили църква. Една от характерните ѝ черти били цветните витражи на прозорците. Темата за картината на витражите била взета от химна „Около престола на Бога в небето, има хиляди деца.“
Поканили художник и той започнал работа. Когато завършил работата си, легнал и заспал. Сторило му се, че чува шум в работилницата. Там видял непознат с четка и бои в ръка, работещ над картината.
– Стой, – извикал художникът, – ще ми развалиш картината.
– Струва ми се, че вече си я развалил, –  отговорил непознатия.
– Как така? – попитал изумен художникът.
– Имаш толкова много бои, а си използвал само бялата, когато си рисувал децата. Кой ти каза, че на небето има само бели деца?
– Никой, – отговорил художника.
– Така си и мислех, – казал непознатия, – погледни! Ще направя няколко лица жълти, други кафяви, трети черни, а четвърти червени. Те всичките са там, защото откликнаха на моя зов.
– На твоя зов, – изненадал се художникът. – Но кой си ти?
Непознатият се усмихнал:
– Преди много време казах: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте, защото на такива е  небесното царството“. Аз и сега го казвам.
Тогава художникът разбрал, че пред него е Господ, но Той изведнъж станал невидим. Картината, на която били черните, жълтите, червените, кафявите и белите деца изглеждала още по-прекрасна.
На сутринта, след като се събудил, художникът отишъл в работилницата и започнал да рисува деца с различен цвят на кожата такива, каквито са по целия свят.
Членовете на комисията харесали много картината, а един от тях казал:
– Да! Това наистина е Божието семейство на небето.
Църквата е Божието семейство и в нея има място за всички народи по света. В нея няма бариери. Такива са създали само човеците, но Бог ги е разрушил.

Картина на португалския самоук художник Самуил Силва шокира обществеността с поредното реалистично изображение. Той поставил в своя профил изображението на червенокосо момиче. Всички много го харесали и поздравили Силва за прекрасната снимка.
След няколко хиляди коментара Самуил разочаровал феновете си, като им казал, че изложеният портрет не е снимка, а рисунка направена за 30 часа с осем химикалки на фирмата Bic.
Картината е нарисувал като е гледал образ от снимка на фотографа Кристин Теранин.
– Този вид химикали не могат да се подценяват, те са добри – казва Силва. –  Но не е важно какво използваш, а как го използваш.
Тези химикали не са единствените инструменти, които използва художника. До дадения момент той е използвал тебешир, молив, пастели, масло и акрил.

Радваме се, когато художниците създават неща, които можем да използваме в живота, а не просто да ги погледнем и да гадаем, какво е искал да каже създалия ги. Например, картините са красиви, можеш да им се насладиш, но нищо друго не можеш да направиш с тях.
А на този стол не само можеш да седиш, но и да го поогледаш.Той изразява любовта към надничането.
Създаден е от Фион Робъртс. Това произведение е направено за изложба на завършилите Академията Хелпман през 2012 г. в Аделаида.
Столът е изработен от червено кадифе, и стотици пластмасови очите. Според авторът „прекомерно близкия поглед следящ всяко движение на тялото, предизвиква неприятно чувство за незащитеност“. Това е един вид критика на това, как живеем днес, самовлюбени и интересуващи се само от себе си.
Интересно кой ще си купи такъв стол? Та кой човек или негов гост би поседял на него за по-дълго време?

Знаете ли в коя страна е построен мост по проект на Леонардо след пет века?
Художникът Веборн Санд построил е норвежката община Ос пешеходен мост по проект на Леонардо да Винчи.
Великият майстор разработи този мост, с дължина 240 метра, за султана на Османската империя Баязид II. Той искал моста да бъде построен в Константинопол през залива Златен рог.
По това време проектът не бил реализиран.
Едва след пет века норвежци, макар и в умалени размери, са го внедрили в живота.

Роботите не растат по дърветата, но те могат да бъдат направени от рециклирана дървесина. Художникът Kikousya е проектирал и построил механичен робот, направен от хартия, чифт гумени ленти и няколко болта.
Конструкцията е на речена МПМ. Тя може да се движи и показва как хартията може да се използва в механични процеси. Целият робот, в това число и механичните елементи, са от хартия. Той има няколко зъбни колела и работи като часовников механизъм.
Създаденият робот се различава от по-раните модели в своята надежност. Той може да носи повече товар и е по-устойчив. Монтирани са задвижващи механизми, така че роботът може да движи краката си, като използва еластичността на гумата.
Краката могат да се преместват с помощта на колянов механизъм. Долната повърхност на стъпалото  винаги е успоредна на пода.
Това е доста хитроумен дизайн, който показва как може да се използват прости материали.