Евангелският епископ Ралф Майстер е открил първата в Германия „Алегорична градина“.
Според организаторите тя „напомня за проповедите на лютеранските пастири през XVI в., внесли нова евангелска доктрина“.
Традицията свързана със символиката на растенията в пасторските проповеди е била широко разпространена в Северна и Централна Германия.
В „Алегоричната градина“ могат да се видят растенията, споменати в Библията. Тук е представена символиката на различни билки, горски и градински растения.
Така „розата, незабравката и живовлякът илюстрират вярата“, а „червените венчелишчета на розата се асоциират с кръвта на Христос“.
– Тази градина внася в нашият живот, спомен за Рая – е отбелязал Ралф Майстер на церемонията при откриването на градината.
„Алегоричната градина“ разполага с повече от сто растения, цветя и храсти „с богословско значение“.

Въпреки че много растения предпочитат да цъфтят всяка година, сред тях има и такива, които не престават да цъфтят през цялата година, а има дървета и храсти, които цъфтят много рядко, понякога веднъж на 100 години!

Да видиш рядко цъфтящо растение по време на цъфтежа е рядък късмет. За любителите ботаници това се случва един път в живота.

Навярно не сте чували за растението ядещ овце. То не случайно е получило такова странно име. Това растение наистина може да убие животно.

Puya chilensisobladaet има остри шипове, които могат да прободат малко животно. Ако то не може да излезе от „капана“, умира от глад. Предполагат, че това растение лови животни, за да се храни от тях.

То цъфти с красиви гигантски цветове веднъж на 15-20 години. Може да се пригоди за прогонване на кучета и вредители.

Когато Хари Бонд от Бирмингам дал дома си под наем на една възрастна двойка от Полша, той нямал представа какво го очаква….
Когато дошъл за наема, на мястото на дома си заварих руини.
Такъв погром е извършила местната полицията, когато разбрала, че в този дом е оборудвана плантация за марихуана.
Полицията е унищожила 400 храста марихуана, всеки от които струвал 1000 фунта.

През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Излетът беше чудесен. За пореден път се убеждавах, че селото ни се намира в най-красивата част на страната. Много харесвам съчетанието от сурова и дружелюбна природа.
Огромни обрасли с мъх скали, далечни високи върхове, мрачни борови гори и дебел килим от мъх върху, който стъпват нозете ти.
А щом повярваш, че си попаднал на най-красивото място на света, гората внезапно се отваря. Тук можеш да видиш прекрасни зелени поляни обсипани с цветя. Някои места те изненадват с ниски дръвчета и храсти.
Широколистната гора обвива местността с наситената си зеленина, в която проблясват бистри малки езера, които не позволяват картината да стане еднообразна.
Да, това е, което ме изпълва с радост и искрено обичам!