Хората се интересуват повече от това, което не ги засяга.

В автобуса пътува жена и разговаря по мобилния си телефон.

– ….. представяш ли си, Лили, отивам в спалнята, а той там със съседката се върти в нашия креват. На пръсти се прокраднах и тихичко затворих вратата. …. О, мила, спирката ми, ……. довечера свършвам в шест и ще ти доразкажа.

Шест часа вечерта. Същата жена седи в автобуса. Изведнъж притичва един мъж и се качва в автобуса. Запъхтян, едва поемайки си дъх казва:

– Не закъснях ли? – поглежда към жената и я приканва, – Какво, отказахте ли се? Звънете бързо на Лилито!

Веднъж музиканти свирели на инструментите си, съпровождайки свиренето с пеене. Под въздействие на тяхната музика, танцували и се движели маса хора.

Един глух по рождение човек, наблюдавал това зрелище и се чудел. Питал се:

– Какво означава това? Дали поради това, че тези хора правят разни неща с инструментите си, накланят ги напред и назад, цялата тази тълпа оглупява, скача, прави разни движения с тялото си и изобщо изпада в някаква еуфория?

За глухия човек това зрелище водело до неразрешими въпроси, защото нямал слух. Вследствие на това за него било непонятно този екстаз, желание за движение, което възбужда музиката при нормален човек.

Един мъдрец и неговия ученик седели край вратата на своя град. Дошъл един пътник и ги попитал:

– Какви хора живеят в този град?

– А какви живеят там, от където идваш? – попитал мъдрецът.

– Мерзавци и крадци, злобни и развратени.

– И тук са такива, – казал мъдрецът.

След известно време дошъл друг пътник и той също попитал за хората в града.

– А какви са хората от там, където ти идваш?

– Прекрасни хора са, добри и отзивчиви, – отговорил пътникът.

– И тук ще намериш такива, – казал му мъдрецът.

– Защо каза на единият, че тук живеят негодяи, а на другия добри хора? – попитал ученика.

– Тук има добри и лоши хора, – казал мъдрецът. – Всеки намира това, което умее да търси.

Днес има много хора които прекрасно рисуват, чудесно пеят и танцуват, но нямат завършено висше образование.

Има и хора, които имат диплома за завършено образование, рисуват, пеят и танцуват, но нещо не им спори. Всичко, което правят е вяло и не докосва сърцата на хората.

Защо става така?

Имало един учител, който не обръщал внимание на дипломи и учените степени. Той оценявал самият човек, а не неговото удостоверение.

Веднъж го попитали:

– Защо постъпвате така. Нима тези, които са учили, не са полагали достатъчно усилие, за да придобият съответната класификация?

Тогава учителят казал:

– Ако имаш уши и чуваш пеенето на птиците, нужна ли ти е тяхната диплома, за да разбереш, колко добре го правят?

Ние често говорим колко опасни са нашите пътища, за хората като цяло и за децата в частност. Но това е нищо. Ако погледнем как учениците отиват на училище в редица не много развити страни, ще настръхнем.

В Индонезия учениците живеещи в едно село, трябва всеки ден до училището да „ходят“ по кабелен път. Той се намира на 10 метра над реката. След това се движат още седем километра през гората.

Не е лесно и на техните връстници от едно друго село, които трябва да преодоляват път през счупен мост. Може да се възползват и от напълно нормален мост, но трябва да обиколят малко и да вървят допълнително един час. Учениците избират по-опасния път, но и по-краткия.

Къде гледат родителите?

Филипинските малчугани част от пътя до училище преодоляват като плуват на гуми от каучук.

Във Виетнам учениците от района Мин Хоа буквално плуват до училище.

Труден е пътят към знанието и за децата от една китайска провинция. Те трябва да се движат по тънка линия в скалата, надвесена над буйна река. Има и по-безопасни пътища, но за тях се изисква повече време, почти два часа. Обикновено учениците избират по-краткия път. Понякога ги съпровожда директорът на училището.

Какво кара тези деца да преодоляват толкова трудности всеки ден по пътя към училището? Ние имаме много по-добри условия, а учим ли наистина?