За момента в космоса можем да се отправим само по един начин – на борда на космически кораб, изстрелян от повърхността на Земята с помощта на ракета носител. Това е изклщчително скъпо и опасно, за това такова пътуване могат да предприемат здрави хора, преминали специална подготовка.
Алтернатива на космическия кораб и ракетите се явява космическия асансьор, направен от изключително издържливи въжета, свързващи повърхността на земята и специална космическа станция, намираща се на много висока хелиостационарна орбита.
Поради  отсъствие на технологии необходими за изграждането на космически асансьор, тези асансьори все още са обект на научната фантастика.
Въпреки това, благодарение на многочислените групи от учени по целия свят появата на тези технологии се очаква в близкото бъдеще и някои от компаниите вече планират строителство на космически асансьор.
Към тези компании се включва и японската строителна компания Obayashi, представители на която обявяват пред света плановете си да изгради функциониращ космически асансьор до 2050.
Според предварителния проект, космическият асансьор ще се издигне на височина от около 96 000км. На такова голямо разстояние и достатъчно ниска скорост на движение преместването на транспортни капсули в асансьора ще пътуват в едната посока около 7 дни. Но, като се има предвид факта, че този път ще се извършва в сравнително комфортна среда и ще бъде по-безопасно, отколкото в космически кораб, то от такова пътуването в космоса ще се възползват дори и обикновените хора.
От икономическа гледна точка, хора и доставка на товари с помощта на космически асансьор ще бъде много по-изгодно от традиционния метод за стартиране на ракети от повърхността на планетата.
В света все още липсват технологии, които ще направят възможно осъществяването на идеята за космически асансьор в реалност. И най-важната пречка за това е отсъствието на материали, от които да се направят необичайно дълги, леки и изключително здрави кабели, за да издържи натоварванията от движещи се превозни капсули на асансьора и собственото ни тегло.
Ние вече имаме някои нови материали, които са сто пъти по-здрави от стоманата с значително по-ниско специфично тегло. В момента налични технологии позволяват да се произвеждат въглеродни нанотръби с дължина до три сантиметра. От този материал, за съжаление, не е възможно да се направят въжета с голяма дължина. Но поне се надяваме, че скоро ще се появи технология, с която ще бъде възможно да се получат нанотръба или нещо подобно с неограничена дължина, което ще  позволи да се реализират планове на учените.

Росица беше възрастна жена. Не беше на легло, но трудно се движеше. Рядко някой я посещаваше. Но имаше и хора, които идваха при нея, макар че си ги поръчваше по телефона.

Днес Дима беше дошла при нея. Росица беше я повикала да ѝ направи косата, но преди това трябваше да я измие.

Росица беше навела глава над мивката, а Дима внимателно ѝ миеше косата.

– Достатъчно ли е, мила? – попита тя възрастната жена.

– О, да. Точно така исках. Сега се чувствам по-млада.

И двете жени се засмяха.

– Винаги, когато искам някой да ми направи косата, поръчвам да ми изпратят теб. Друг не искам. На друг не давам да ме пипа.

– Много мило, Роси, но и другите момичета работят добре, – смутено каза Дима.

– О, стига. Позволи ми да те похваля малко. Ти винаги намираш най-точните думи и изслушваш старческите ми приказки. Не разбираш ли, че не е само за фризирането на косата ми те викам?

Старата жена задържа издайническите съзлзи, които се прокрадваха в очите ѝ. Потупа с треперещата си ръка младата жена и ѝ каза:

– Благодаря ти, скъпа! Ти си неоценим дар за мен.

Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.

В Константинопл живеел един човек, който обичал хората, които си нямали нищо. По улицата винаги зад него вървели просяци, но той никога не им отказвал и винаги им давал по нещо.
Веднъж го попитали:
– Защо си толкова милостив?
А той им разказал следното:
– Бях на 10 години. Чух в църквата, когато свещеника каза, че който дава на просяка, дава в самите ръце на Христос. Аз не повярвах. Тръгнах към къщи и размишлявах въру това. Изведнъж видях на пътя беден човек в дрипи, а над него лицето на Спасителя. Подадох хляб на просяка, но в този момент Христос протегна ръка към хляба и приемайки го, благослови милостиво човека. Виждайки това, аз се уверих, че когато давам на този, който няма, давам на Христос. И досега виждам лицето на Христос над главата на просяка, за това с любов бързам да дам на всеки нуждаещ се според възможностите си.

Marriott е установила виртуална реалност в кабинки към хотелите.
С тяхна помощ, хората могат да отидат до плажовете или да видият град, който се намира на хиляди километри разстояние.
Като допълнение към VR-очила Oculus Rift и безжични слушалки Marriott се използват и други възможности за предаване на хората емоционален заряд, достъпни в закрити помещения, имитиращи горещина, вятър и мъгла.