Човекът изглеждаше зъл, ядосан, безразличен към всички, съвсем непознат, но именно той протегна ръка за помощ на вас или ваш близък.
Навярно сте имали случай, когато сте губели надежда, защото не сте се надявали от някъде да дойде помощ, но въпреки всичко тя идва.
Бог действа чрез хората. Той смекчава сърцата им и ги подбужда на съвсем непознати люде да се притичат на помощ.
Може би ако не тази година, то непременно през следващата, ще станете причина за истинско чудо в живота на някого!
Книгата ни дава възможност да се учим от тези, които вече не са с нас. Човечеството се развива, създава определени знания, но не винаги ги запомня за постоянно.
Има приказки, които са по-стари от много страни. Такива, които са преживели много култури и места, където са били разказани за първи път.
Ако не цените библиотеките, вие не уважавате и не зачитате информацията, съответната култура и мъдрост. Така заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.
Веднъж попитали Айнщайн:
– Как можем да направим децата си по-мъдри?
– Ако искате да бъдат по-интелигентни, – отговорил ученият, – четете им приказки. – Ако искате да бъдат още по-умни, четете им повече приказки.
Айнщайн разбирал много добре колко е ценно четенето и развитото чрез него въображение.
Надявам се да предадем на нашите деца свят, където те ще четат, ще си представят различни събития и хора, и ще разбират същността на нещата.
Добрите хора в селото построиха църква.
Постараха се, всичко съвестно направиха.
Не пожалиха сили си, нито пари си, нито труда си, …
Едно само не можаха да направят.
Сами да отидат на църковните служби.
Живял някога един майстор. Той правел красиви икони и иконостаси, като ги украсявал със злато и сребро. Славата му на майстор се разнесла по цялата страна
Богатите хора били склонни да купуват от него. Така този майстор живял в благоденствие.
Дошла един ден смъртта при него. Застанала душата му пред Господа, цялата трепереща.
Завел го Господ до края на една пропаст и го накарал да погледне в нея. На дъното ѝ лежали неговите икони и иконостаси, които той бе направил през живота си.
– Господи, – казал майсторът, – нима неугодни са били работите ми, които толкова внимателно и с любов съм правел?
Господ му отвърнал:
– Дадох ти голям талант. Но не златни икони и иконостаси да правиш с него. От теб очаквах милосърдие и любов. Но това ти не даде нито на Мен, нито на хората.
Борис Иванов е необикновено момче. Той има петима братя и две сестри. Сега той е на 12 години. Преди пет години на баща му откриха рак. Борис сам уши едно мече, занесе го на баща си и му каза:
– Това мече е победител и ти ще победиш рака.
И наистина болестта бе отстъпила.
Наближаваха Рождествените празници и Борис предложи на майка си и баща си:
– Хайде да купим играчки за всички деца в болницата.
Баща му въздъхна тежко:
– Това е непостижимо за нас. Ние не разполагаме с толкова много средства.
Тогава на Борис му дойде блестяща идея. Той реши сам да ушие играчки за децата. Свали различни кройки на играчки от Интернет и се зае да изпълни това което бе замислил.
Първата играчка не беше много сполучлива. Мечето, което бе ушил изглеждаше жалко и безформено, но Борис не се отказа и продължи да шие. Постепенно неговите играчки започнаха да стават все по-сполучливи и хубави.
Той успя да ушие много мечета, зайчета, лисичета, слончета, ….
Борис бе щастлив, защото:
– Видях усмивките на децата, когато получаваха играчките, – сподели Борис с родителите си. – За някои ми казаха, че отдавна не са се усмихвали, а видях как прегръщат плюшените играчки и бяха радостни. Кой знае, може тези играчки да се окажат вълшебни и да им помогнат по-бързо да оздравеят.
Прекрасно е да носиш радост и надежда на хората.