Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Спомняте ли си времето, когато хлебарките бяха голяма напаст? Е, могат да се намерят хора, които да кажат, че не са имали контакт с такива гадинки, но въпроса, който напоследък ме занимава е : „Къде са изчезнали хлебарките“?
Още си спомням времето. когато майка и баба бяха обявили война на тази „пасмина“. По няколко пъти на ден миеха пода и минаваха с мокър парцал по шкафовете. Сипваха какви ли не отрови в потайни кътчета. И въпреки усилията им те пълзяха навсякъде из кухнята. А сега къде пропаднаха? Имали някаква причина за това?
Учените май ще ги записват в червената книга на изчезналите видове.
Виждайки това малко черничко животинче в своя дом нашите деди са го уважавали. Защо ли? Нали напада храната?
Според нашите баби и дядовци в дом, където се появи хлебарка било признак,че в този дом има изобилие  и чест.
Но в нашия дом по-голяма „популярност“ имаха кафявите хлебарки. И все пак къде пропаднаха?
Учените предполагат, че пръст в тази работа има компютърната ера, появата на мобилни телефони и храни пълнени с химически добавки.
Трябва добре да помисли, щом хлебарките измряха по тези причини, то какво ни очаква нас? Стрували си да престояваме пред компютъра толкова време,  да водим дълги, продължителни разговори или да ядем полуфабрикатите, които не могат напълно да заместят естествената храна? Колко ни остава да живеем и как за напред ще живеем?
Не е нужно да съжаляваме толкова за изчезването на тези насекоми, защото те разнасят разни микроби и инфекциозни заболявания, но трябва сериозно да помислим за себе си, струва си.