Живееше някога някой си Иван. Викаха му Ненаситния, защото всичко му бе малко и все не му достигаше нещо.
Всеки ден той си повтаряше:
– Ще спестя само още една хилядарка и ще се отпусна да си поживея.
Желанието му се изпълни. След време имаше малко повече от хилядарка.
Внезапно в него се зароди недоволство:
– Само толкова?! Поне още хиляда и повече няма да поискам.
Мина време получи своите хиляда, но и този път не се спря.
Всеки път си казваше:
– Само още хиляда и ….
Най- накрая спести последните хиляда и умря. Цялото му спестено богатство бе пропиляно от други.
Дядо Слави, славещ се с мъдростта си в селото след смъртта на Иван каза:
– Суетен човек беше Иван. Вместо да увеличава богатството си, трябваше да се стреми да намали страстта си към уголемяването му.
Бедността се характеризира не с нямане на богатство, а с увеличаване на ненаситността към него.
