На всяка улица на този невероятен град, на най-оживените площади и декоративни лабиринти от тихи алеи се пазят тайните на древната история, чрез разкриването, на която може да се достигне до необикновената съдба на Инсбрук.
Всеки маршрут през стария град, неизбежно води до уютен, заобиколен от цветя и зеленина площад Божнер Плац в центъра на който се издига величествен паметник, покрит с благороден зелен налеп от времето. Този паметник с фонтан в подножието е построен в края на 19 век Той бележи важно събитие в историята на Тирол, сливането с Австрийската федерация през 1363 г.
Херцог Рудолф IV, въплътен в бронз от Фридрих Шмит, гордо оглежда от високо своите владения. Ярък представител на Хабсбургската династия, младия потомък на херцога Албрехт от Австрия II, по време на краткия си живот и управление, значително променя не само съдбата на Австрия, но и нейните граници.
Той направил от Австрия автономна държава благодарение на хитро фалшифицирани документи, събрани в един единствен документ «Privilegium Maius», който потвърждава от постановления на римски и германски владетели неограничените привилегии на членовете на рода на Хабсбургите. Тези привилегии са му помогнали да убеди Маргарита Маулташ да се отрече от престола.
В резултата на това Тиролското графство, след не дълга съпротива на наследника на херцога на Бавария, на който била изплатена парична компенсация, влязло в състава на Австрийската империя.
Тирол, трайно прикрепен към Австрия, успял да запази манталитета си и неповторимия вид на криволичещите улици във своята вечна столица – Инсбрук.

Тел Авив е необичаен терен, тъй като в него постоянно се проявяват страни явления, особено по време на Пасхата. Не, няма да говорим за свещения огън, това явление и до сега си остава загадка. Сега всички говорят за нещо необичайно станало на това място.
Работата е там, че скоро жителите и гостите на града са наблюдавали водна струя, която изведнъж избликнала от земята. Височината на изкуствения фонтан достигала до 6 метра.
След усетения взрив, на мястото дошли десетки хора и започнали да снимат с мобилните си телефони рядкото явление.. Очевидците обсъждали по между си различни версии за причините породили тази водна струя. Била изказана версия, че причината е затворен гейзер.
Дошлите на мястото на произшествието представители на комуналните служби определили. че водата е излязла от спукана тръба, намираща под дадения участък. Независимо, че мнението на очевидците не се потвърдило, те не се разстроили. Не винаги може да се наблюдава как вода разрушава асфалт за броени секунди.
Не е ясно само какво е причинило този пробив. Интересното е, че крайния срок за годност на тръбите е много далече, а и налягането е било  нормално. Вероятно това е още една тайна, която земята пази.
Този ден е провървяло на шофьорите, минаващи край временния гейзер. Те са получили безплатно умиване на колите си.
Изглежда всички са останали доволни освен учените, които като разбрали за тази новина, побързали да стягат багажа си за Обетованата земя.

Италианската полиция е помогнала за откриването на рядък мараморен колос на Калигула.
Статуата близо две хиляди години е лежала в района на езерото Неми, на юг от Рим, където императорът е държал две големи „лодки на любовта“.
За съществуването на статуята станало известно през януари миналата година, когато полицаи хванали контрабандисти готвещи се да изнесат извън пределите на страната, големи мраморни фрагменти. Престъпниците признали всичко и археолозите открили липсващите части.
На бял свят излязъл голям полукръгъл двор с фонтан. Той имал 23 метрова колона, а в центъра му се намирала ниша, в която на мраморен трон, била поставена статуята на Калигула.
Били намерени повече от сто фрагмента и 150 предмета, вази и украшения. Тук са намерили и тръба с името на Гай Юлий Сила, който е бил първият собственик на вилата.
Статуята е изработена от мрамор от остров Парос, той е смятан за най-добрият в древния свят. Скулптурата изобразява млад мъж, седнал на трон, който би направил чест и на самият Юпитер.
На левия крак на императора е надета калига – обувка на легионер, от което той има своя прякор.