Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.

Че злото съществува на този свят, това никой не може да го отрече. Хората едва ли ще отхвърлят това, те имат очи и уши, освен ако ушите им са по-дълги от тези на цар Мидас. Горкият цар, той предпочел флейтата на Пан пред лирата на Аполон и богът си отмъстил, като поставил на главата му две магарешки уши.  Животното с такива уши, се нарича „паневфимист“ това е човек, който възхвалява всичко, който е доволен от всичко, с други думи оптимист, както казват французите.
Как се е появило злото на този свят, не мога да ви кажа, защото хората не са постигнали съгласие по този въпрос. Древните гърци обвиняват Пандора, задето е отворила ковчежето, от което изскочили всички злини. Манихейците смятат, че бог, не можейки да довърши сам света, потърсил помощта на дявола, комуто дал в отплата правото да използува творението му. Други вярват, че дяволът съблазнил първата жена и че от това идат всичките ни беди. Понякога се питам, преди дяволът да измами Ева кой го е измамил него самия и го е превърнал в мразещ доброто демон, след като е бил преди това ангел, неопетнен и крилат като другите?
Макар че мъдреците не са постигнали съгласие помежду си относно източника на злото, никой обаче не отрича, че то съществува във вселената, поне на нашата планета, където го виждаме да властвува под хиляди образи. Това са войни, разводи, отровни змии, разбойници, подагра, бесилки, данъци, поробители, холера, глупост. Те никога не са липсвали от лицето на земята. Така те напомнят ежедневно на обитателите й, че Ева е изяла забранения плод.
От друга страна обаче, никой не може да отрече, че всеблагият Бог ни е дал в своята всемилост и много неща, макар че всички сме изпаднали в грях, като сме се родили потомци на Ева. Навсякъде срещаме доброто до злото, добродетелта до порока. Така че тези, които отричат съществуването на доброто, са не по-малко смешни от онези, които отричат злото. Оптимистите и песимистите са някакви странни животни, които би трябвало да се затворят в една и съща клетка.
Най-голямата от дарбите, които запазихме след падението или по-скоро придобихме чрез него е онази душевна сила, която наричаме „съвест“ и чрез която различаваме доброто от злото, като обикваме първото и намразваме второто. Съвестта има както слънцето петна и затъмнения. Страстите могат да помрачат за миг блясъка на това небесно светило, но не и да го угасят някога, защото както казва един поет, „човешкия род, взет изцяло, е честен човек“, т.е. обича доброто и мрази злото.

Вълшебната страна на приказките съществува в Холандия и се нарича Ефтелинг. Тук можете да видите гиганти и джуджета, вещици и принцеси, призраци и горски феи. Най-известните жители на парка са гномите. Даже входа в „страната на приказките“ е украсен с кули във вид на калпачетата на горските гномове.
Ефтелинг е парк за развлечение на всяка възраст. Когато влезеш там попадаш в гората на чудесата. Тук под короната на дърветата приказките започват от известната на всички „Червена шапчица“ и завършва с източната приказка „Китайския славей“.
В гората може да видите, седемте джуджета оплакващи Белоснежка, натруфените къщички от приказката на Ханс и Грета, можете да влезете в Замъка на Ужасите или да се опитате да откраднете златната корона от сандъка на  Ефтелинския дракон.
Тук са всичките вълшебници, пекари и магьосници, даже обувчици могат да ви потанцуват със съпровод на музика. Сцените от арабските приказки  са най-колоритни и не можеш да откъснеш поглед от тях.
Последната приказка дошла от изток е „Водните лилии“. В пещерата от камък се намира малко езерце. В огледалната водата има затворени пъпки на лилии, . След това става тъмно, разнася се гръм, всичко се променя. Появява се старец  в бял саван, а лилиите разцъфват и между нежните им листенца започват да танцуват феи. Удивително зрелище.
Всичко това можете да обходите с влакче,  да плавате на лодка или спускайки се в бурната река върху гумен сал. Много смях и веселие.
Най-прекрасното място във вълшебната гора е замъкът на Спящата красавица. Стражарят спи на вратата, а в кралската кухня похърква готвача. По-нататък, в покоите на замъка грохнала старица-магьосница преде преждата си, а прелестната принцеса спи стогодишния си сън.
В този парк  са представени още две източни приказки. Първата е „Факирът“. Героят на тази приказка прелита от една кула на друга и се появява на прозорците й, като свири на флейта мелодия, на всяко място различна. А под прозореца цъфтят лалета, а цветя с друг отенък намиращи се на противоположната кула вехнат……
Един прекрасен свят, изпълнен с вълшебство и чудеса.

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.

Ще можете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата от водосточни тръби? Има дом в Дрезден, на който е по силите тази задача.
Тази невероятна къща с фасада в синьо е известна като Kunsthofpassage Funnel Wall. Нейни автори са  немските художници  Christoph Rosner, Annette Paul и Andre Tempe, които са били вдъхновени от необичайно поставените водосточни тръби в  Санкт-Петербург.
Дрезден винаги е бил известен като един от най-красивите градове с многобройните музеи, които привличат вниманието на туристи в Европа. Но появата на удивителното здание с „флейта от водосточни тръби“ добавя още една туристическа атракция в повече.
Хидросцеплението на тръбите, оформено под формата на духови музикални инструменти е интересно и привлича вниманието. Обзалагам се, че Kunsthofpassage Funnel Wall  е в полза на местните жители, дори тези тръби да са декоративни. Но, тъй като те изпълняват полезна функция, за която са предназначени, то германските художници многократно заслужават похвала.
Kunsthofpassage Funnel Wall не е разположен в историческата част на Дрезден, а в района  New Town. Така той не се е превърнал в място на поклонение за многобройните туристи, които предпочитат да  търсят мрачните древни храмове, дворци и паметници.
Постепенно младежите, особено пътешестващите студенти, които са открили това място често идват в града, когато прогнозата за времето обещава мрачно и облачно време. В противен случай няма да могат да чуят, как свири флейтата от водосточни тръби, прекрасният дъждовен музикант…