Израстнала съм далече от морето. Тогава морета и океани бях виждала само по телевизията и по филмите на големия екран.
Но когато отидох с родителите си за първи път до морето, бях много изненадана.
Бях виждала тази необятна шир на екрана, но това съвсем не може да се сравнява с това, което тогава видях със собствените си очи.
Това можем да кажем и за Божията любов. Тя превъзхожда нашето разбиране.
Ти не можеш да я опишеш, докато не я изпиташ сам.
В Божията любов присъства всезнанието, това е свойство характерно за Твореца „да е проницателен и всичко да знае“. Всезнанието принадлежи изключително на Бога.
Във всяка ситуация, във всяка моя мъка и болка съм уверена, че той знае как съм и как се чувствам. Той се грижи за мен, обича ме, разбира ме и пази Своя план за мен.
Каквото и да се случи в живота ти, през каквито и изпитания да преминаваш, които те тласкат към отчаяние, знай, че Божията любов към теб никога няма да отслабне.

Лени Рифенштал несъмнено принадлежи на този орден. Толкова пъти, тя се е „възраждала от пепелта“. Друг човек на нейно място просто би умрял.
Когато официално ѝ забранили да се занимава с творчество, тя заминала за Судан и рискувайки, със много страх, снимала там филм за нубийците. Материалът не я удовлетворил и тя направила фотоалбум за красотата на телата на чернокожите, което отново предизвикало скандал около името ѝ. В това, че тя снимала негри, видели нациска мотивировка.
В началото на 70-те заедно с приятелят си водолаза Хорст започнала да се гмурка в дълбините на океана. Той бил с 40 години по-млад от нея. Двамата с Хорст наели малка къщичка на Малдивите, където тя е направила повече от 2000 гмуркания. В резултат на това Лени създала своя пореден филм за тайните на Индийския океан, наречен „Впечатления под водата“. Тези, които са го видели, казват, че е много зрелищен, с неописуеми красоти от океанското дъно.
Във водата Лени не чувствала болка, която непрекъснато съпътствувала нейното осакатено тяло. На сушата тя имала с какво да се занимава. Когато се изморявала, лягала си, в затоплено легло от грейки. Спяла по два часа и отново заставала пред компютъра.
Стогодишнината си тя отбелязала с голям размах. В хотел на брега на Штарнбергерзе били поканени повече от сто гости. На вечерта били предложени пушена риба, птица със сос от трюфели и шампанско.  Пред гостите Лени Рифенщал излязла с доста предизвикателна рокля.

Това не е първоаприлска шега. Този чайник наистина е направен от пчели. Най-талантливите и трудолюбиви природни скулптори.
В създаването на този чайник са взели участие 60 хиляди пчели.
Трудолюбивите насекоми са изградили своите килийки около телена рамка, измайсторена от художника Томаш Либертини. Художникът е изградил само конструкцията, другото е дело на пчелите.
Проектът на Либертини, наречен „Хиляда години“, е посветен на пчелите.
Идеята е дошла от филма The Millenial Bee (1983) по романа на Габриел Гарсия Маркес „Сто години самота“.
Според Либертини, заглавието „хиляда години“ не само отразява невероятни свойства на восък – естествен материал, който буквално може да се съхранява в продължение на хиляди години, но също така показва мащаба на човешкия живот пред лицето на очевидната вечността на Вселената.
Художникът-експериментатор не за първи път работи с пчели.
Между неговите работи има и други произведения на изкуството, в които пчелите са се изявили като отлични скулптори.
Във всички тези случаи той е създавал само рамката, а другото е дело на пчелите. В крайна сметка Либертини е получил отлични вази от восък.

Благодарение на съвременните технологични възможности планетариумите значително се разширяват. Нов 3D-планетариум е построен в град Гронинген, Холандия и е перфектно доказателство за това.
Този 3D-планетариум позволява на посетителите да погледнат по нов начин към тайните на Вселената и Космоса. Това прави наука по-достъпна и привлекателна за по-младото поколение. Първоначално, инициатор на проекта е бил професор по астрономия в местния университет. Той помоли за помощ Джак ван дер Пален, известният холандски архитект, който е създал проекта с уникален планетариум, наричайки го Infoversum.
Външно, дизайнът прилича на космически обект. Гигантска бяла топка задържана от лента, напомняща на астероиден пояс. За да се постигне перфектно кръгла форма са се използвали методи, които обикновено се прилагат в строителството на кораби.
За такава структура се изисква доста големи тухли и други строителни материали с по-големи обеми.
Сградата е направена от кортеновска стомана, вид материал за обвиване, който има особени експлотационни характеристики.
Общо са използвани 83 панела. С времето те ще се покрият с налепи, приличащи на корозия, но на практика тази „ръжда“ ще защитава обекта от влага и атмосферни въздействия.
Сградата е разделена на два етажа. Долното ниво е интерактивна изложбена площ, която запознава посетителите с актуалните научни хипотези. Тук се намира и голям кинотеатър с екран от 20 метра, за демонстрация на филми.
На втория етаж е разположена тераса. От нея могат да се наблюдават проекциите, които се демонстрират на фона на небе.