Изследователи от Московския физико-технически институт успели да разрешат мистерията за появата на дъждовните капки.
В хода на изследванията учените разбрали, защо капките на дъжда достигат размерите си не за няколко дни, както се очаква, а за 10 минути.
Физиците наблюдавали зараждането на капките на дъжда в условия на турбулентност. Предмет на изследване е т.нар. клъстеризация – процесът на бързо натрупване на капчици, а нарастването на размера им става в районите между вихрите на въздуха. Според изчисленията, за растеж на капките от 1 до 100 микрометра ще са необходими стотици часове или дори дни, но в действителност дъждовните облаци се образуват много по-бързо.
Физиците изучавали кластеризацията в условия на турболентност не при обикновени условия, когата температурата навсякъде е еднаква, а при появата на малка разлика в температурата на облака, когато единият му край е по-нагрят от другия.
Изчисленията показали, че разликата в температурите, наблюдавани в реални облаци, са достатъчни, за да се ускори процесът на групиране хиляди пъти. Това помага да се обяснят валежите. При сблъсък капките се обединяват в по-големи капчици. Те растат постоянно при сблъсък между всеки две капки и в резултат на това времето на растеж от 1 до 50 микрона е намалена до 10 минути.

Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.

По време на едно от изказванията на Бор пред Академията на науките в Русия му задали въпрос:
– Как успяхте да създадете такова първокласно училище за физици?
Бор казал:
– Това стана, защото аз никога не съм се срамувал и колебал да казвам на учениците си, че съм по-глупав от тях.
Лифшиц, който превеждал на Бор, превел тези му думи така:
– Това стана така, защото аз никога не се стеснявах да кажа на учениците си, че те са глупаци.
Залата се взривила от смях. Лифшиц попитал Бор още веднъж какво е казал, след което се извинил на аудиторията за грешката си.
– Това не е грешка на езика, – възразил Пьотър Капица от мястото си. -Тя изразява принципите различия между школата на Бор и тази на Ландау, към която принадлежи Лифшиц.
Репликата на Капица предизвикала бурни аплодисменти. Бор и Ландау се смеели по-силно от всички останали.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Един от големите физици е публикувал революционна работа, в която са използвани резултатите на още 30 научни изследвания.
Тази работа демонстрира невероятните възможности, които HAARP е постигнала. Те надхвърлят и най-смелите предположения на всички предишни изследвания в областта на енергетиката при високи честоти.
Доктор Фран де Акино показа, че напълно функциониращата мрежа на HAARP, активирана навсякъде, може да повлияе не само на времето и геофизичните явления, но също така и на пространството, гравитацията, дори и на времето.
В момента мрежата е почти завършена с активирането на новото оборудване в край на света, в безлюдната Антарктика.
Собствениците на HAARP ще управляват ли наистина времето? А това какви последствия ще има за хората и планетата ни?