Ще можете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата от водосточни тръби? Има дом в Дрезден, на който е по силите тази задача.
Тази невероятна къща с фасада в синьо е известна като Kunsthofpassage Funnel Wall. Нейни автори са  немските художници  Christoph Rosner, Annette Paul и Andre Tempe, които са били вдъхновени от необичайно поставените водосточни тръби в  Санкт-Петербург.
Дрезден винаги е бил известен като един от най-красивите градове с многобройните музеи, които привличат вниманието на туристи в Европа. Но появата на удивителното здание с „флейта от водосточни тръби“ добавя още една туристическа атракция в повече.
Хидросцеплението на тръбите, оформено под формата на духови музикални инструменти е интересно и привлича вниманието. Обзалагам се, че Kunsthofpassage Funnel Wall  е в полза на местните жители, дори тези тръби да са декоративни. Но, тъй като те изпълняват полезна функция, за която са предназначени, то германските художници многократно заслужават похвала.
Kunsthofpassage Funnel Wall не е разположен в историческата част на Дрезден, а в района  New Town. Така той не се е превърнал в място на поклонение за многобройните туристи, които предпочитат да  търсят мрачните древни храмове, дворци и паметници.
Постепенно младежите, особено пътешестващите студенти, които са открили това място често идват в града, когато прогнозата за времето обещава мрачно и облачно време. В противен случай няма да могат да чуят, как свири флейтата от водосточни тръби, прекрасният дъждовен музикант…

Да спазваш моралните норми е не само въпрос на етика, а и на ум. Ако един гений си играе с математиката, той не ще се препъва и в аритметиката. Но ако в аритметиката прави грешка след грешка, имам право да се усъмня в уменията му в тази насока.

Изглежда убедително…макар многократно да съм чувал и друго твърдение: „За морала са се придържали слабите, а силните го прегазвали като нищо”.

Такова твърдение е антисоциално.

Ако човек живее без приятел и близки, променя родните си както намери за добре, той е човек без любов и без корен. Биографията му е биография на предстоящото откритие, нищо повече.

Хората виждат славата и парите му, института му, честите му разходки по цял свят, възторжените му ученици и предани почитатели. Виждат красивата му любовница. Всяка нормална жена се досеща, че такъв мъж не може да има любовница. Следователно, всичко това е показност.

Когато някой живее като него, не може да не получи комплекси. Той си няма родина, жена, дете, приятел. Дори ако едно от тези неща не достига, това би умопомрачило всекиго.

Такъв човек болезнено, нетърпимо и непримиримо страда от самота. Иначе не би я крил така дълбоко.  Но щом преиграва  и показва, че е доволен, нещата за него стоят много зле.

Онзи, комуто всички завиждат, вярват почти за всичко, стремят се да го имат, за да използуват неговите редки качества,  е само един тъжен просяк.

Логиката му е друга: „Би ли достигнал той там, където е сега, извисявайки се над всички, ако разхищаваше половината си духовна енергия за нещастна любов, болно дете, неуредена квартира, изостанала родина”?

Разбира се, че не. Ще кажете: „Или-или”. Диалектика. Разсъди сам. Защо ти и аз сме обикновени хора? Понеже сме живели както мнозинството, изразходвайки половината от себе си за земни цели. Направили сме подарък. Не подарък, а влог. Ако нашият начин е бил изгодният, нямаше да бъде обикновен и разпространен.

След десет години ще седим по пейките, докато дойде време за опашката в магазина, а в неделя ще ходим на скара-бира. Внуците тъкмо ще бъдат на голям зор в училище и ще си припомним таблицата за умножение и задачите с условие, за да им помогнем. Ще научим и немски, за да ги изпитваме. Понякога ще бистрим политика с приятелите си в кафенето.

Нормално. Тогава именно ние ще теглим от своя влог. Аз ще има за кого да уча по математика и немски, а ти  ще има с кого да бистриш политиката. Всичко, което ще расте наоколо ни, ще си остава наше, нали ти и аз сме изграждали основите му. Нищо, че върху ослепителната фасада не ще има плоча с имената ни. Ти и аз ще си знаем това и то ще ни стига.

И все пак понякога тъгуваме: „Това ли беше целият ми живот, само това ли беше! Нима до края ще си остана все тъй, без име… „

Тази човешка болка е изразена още преди хиляди години в песента за вграждането. Но вграждането се повтаря и повтаря: „Трябва,  да бъде зазидан без име и слава, жив човек в темела, за да трае зидът… „

Ако изследователят не е вграден, си  остава без влог в общото битие. Ето защо сега е тъжен.

Но, ако има Откритие, той ще направи такъв подарък на хората. Ако Откритие има — да! Едва тогас пустотата ще бъде изпълнена, вместо близките си, той ще дари човечеството. Наместо родина, той ще получи планетата. И ще изтеглил голямата печалба в една лотария, в която милиони губят. Неговото име ще пребъде върху строежа, в който сме вградени ние.

Ами ако Откритие няма? В такъв случай какво остава? Това, от което се е отказал  не му достига. Огромната, плътна и без изход самота. Ако си рискувал деветдесет и девет процента  от живота си, за да откриеш нещо, без да успееш , като не си дал частица от себе си на другите, рискуваш да останеш глупак. Заслужава ли си?

В Рио-де-Женейро има голяма болница на фасадата, на която можеш да прочетеш: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Бразилският император Педро II решил да построи болница за хронично болни и контузени. Обърнал се с молба към народа на Бразилия, да пожертват средства за изграждането на болницата. Резултатите били отчайващи. Приходите били незначителни.
Тогава императорът обявил, че който жертва повече от 100 хиляди ще стане барон, а повече от 250 хиляди граф. В резултат на това постъпили няколко по-големи дарения. Така започнало строителството на болницата.
За презрените болни няма пари, но за удовлетворение на щестлавието си, даваме с щедра ръка.
Строителството скоро свършило. В деня на откриването се събрала голяма тълпа, която с любопитство гледала закритата с платно фасада. Най-накрая платното било свалено и всички прочели: „Човешко щестлавие – човешко страдание“.
Подобен надпис може да съпроводи много пожертвования и добри дела, които не са направени от любов, а от желанието за слава, почести и признание.
Това не е похвала за благочестие, а присъда за човекоугодничество или честолюбие с прикрита завист.
Спрете! Нека това угодничество да не ни ограбва повече, защото ако продължаваме така, това ще разяде добродетелите ни отвътре.

Според плана на едно калифорнийско архитектурно бюро структурата на замислената сграда ще може да произвежда покритие от сол, която с течение на времето ще се разпредели по фасадата.
Дубай е разположен на южното крайбрежие на Персийския залив, така че недостиг на сол няма да има. Водата от залива ще се подава в зданието от тръби дължината, на които надвишава 4,6 километра. След това ще се разпръсква по външната структура на съоръжението. След като тя се изпари, солта остава и образува екзоскелета на сградата.  Архитектите предполагат, че постройката може да послужи като източник на кристална сол за местните жители.
Ако този проект се реализира, тази сграда ще стане една от най-забележителните в Дубай, както най-големия търговски център в света, най-високия небостъргач и т. н. намиращи се в същия град.