Веднъж група деца разглеждали историята, в която фарисеите обвинили Исус, че е изцерил човек в събота.
След проследяване на историята, учителката попитала:
– Как мислите, защо фарисеите не се покаяли, когато чули думите на Исус?
Едно малко момченце вдигнало плахо ръка и преди още да му дадат думата, заключило:
– Защото е било събота, а в събота евреите нищо не правели …

Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

Помните ли как разпнаха Исуса? Как тълпата бе настървена, за тях един разбойник беше сто пъти по-мил от разпнатия невинен.
Какво се е изменило от тогава? Колко духовно сме пораснали? Тогава фарисеите не служиха на Бога, а ние днес служим ли Му?.
Демони сега ръководят шоуто за независимост. Под прикритието на „истината“ се крие злото … А равнодушните се усмихват.
Те работят, без да ги интересува, че вашия дом се руши ….
Огън, войни, разпри ….., а ние спим, мислейки, че хората от време на време се разшават ….