Архив за етикет: учител

Развързаните възли

Веднъж един учител дошъл при своите ученици носейки много ценна кърпичка. Те знаели, че той не приемал такива скъпи подаръци и се загледали в кърпичката. Тя била копринена и много красива.

Изведнъж учителят започнал да връзва възли на нея. Всички били смаяни. Мъдрецът направил пет възела и казал:

– Тази кърпичка същата ли е, която донесох?

Един от учениците се обадил:

– Вие се шегувате с нас, това наистина е същата кърпичка, която донесохте.

– Помислете добре, тя имаше ли възли на себе си и то пет на брой? Как може да е същата?

Друг учени прозрял намека и казал:

– Всичко е много просто. Това е същата кърпичка, но сега тя има възли като на страдащ човек.

– Точно така! С това искам да ви покажа, че когато човек се терзае за нещо прилича на тази кърпичка с петте възела. Тези възли са агресия, алчност, непочтеност, егоизъм и неосъзнатост.

След това казал:

– Ще се опитам да развържа тези възли. Погледнете това ще ми помогне ли да го направя?

Той хванал кърпичката в двата края и силно в обтегнал, възлите станали по-малки и по-стегнати.

Някой от учениците се обадил:

– Какво правите? Така възлите никога няма да се развържат. Коприната е толкова нежна, а вие така силно я обтегнахте. Възлите станаха още по-малки и сега почти е невъзможно да се развържат.

– Интересно, вие така добре разбирате състоянието на тази кърпичка, а защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не изпадате в такава ситуация? А какво правите обикновенно? Затягате възлите все повече и те стават още по-малки и по-стегнати.

Накрая учителят попитал:

– Как да развържем възлите?

Един от учениците предложил:

– Първо трябва да видим как са завързани тези възли.

Той погледнал кърпичката и продължил:

– Ако ги отслабим ще можем лесно да ги развържем. Това са най-обикновени възли.

Ученикът взел кърпичката и внимателно развързал възлите един по един.

Отношението

Веднъж един китайски учител казал на своя ученик:
– Разгледай тази стая и се опитай да намериш всички предмети в кафяво.
Младия човек се огледал. В стаята имало много предмети в кафяво: дървените рамки за картините, светло кафяв бил дивана, корнизите, бюрото, някои книгите и наред с други малки неща.
– Сега затвори очи и изброй всички предмети в…. синьо.
Младият мъж се усмихнал:
– Не съм забелязал нищо синьо.
– Отвори очите си и виж колко много сини неща има тук. Тази красива ваза, рамките на фотографиите, книгите на този рафт, ризата на закачалката. Погледи всички предмети, които си изпуснал.
– Но това е уловка, – казал младия човек. – Аз търсех предметите в кафяво, а не в синьо.
– Това именно исках да ти покажа. Ти търсеше и намери само тези в кафяво, а изпускаше предметите в синьо.Така става и в живота, ти търсиш и намираш лошото, но изпускаш хубавото.
– Учили са ме да очаквам лошото, та когато се случи да не се разочаровам.
– Но това е лошо – казал старият китаец. – Това погрешно убеждение, разрушава мечтите ни и не ни дава да бъдем щастливи.
– Но защо? Ако се надявам само на добро, аз се излагам на риска да бъда разочарован.
– Ако ти очакваш лошо то ще ти се случи и обратното. Очаквайки най-лошото ние изпускаме всичко добро, което се случва в живота ни. Ето погледни, колко богати и известни хора, които имат всичко, изпадат в депресия и стават наркомани. Това става, защото те не се фокусират на това, което имат, а на това което нямат. Така те правят себе си нещастни.
Нашите чувства към събитията в живота, определя начина, по който се свързваме с тях. Във всяка ситуация има нещо добро, а всеки проблем е замаскиран дар.
– Невероятно!- възкликнал младия човек. – Излиза, че аз съзнателно мога да изменя отношението си към дадената ситуация и да очаквам добро.

Защо хората крещят, когато се карат

Веднъж един учител попитал учениците си:

– Как мислите, защо хората крещят, когато се карат?

– Защото са ядосани и гневни – отговорили учениците.

– Може би искат да наложат своята гледна точка.

– Това е ясно, но защо крещят? Човекът, на когото говорят се намира близко до тях и може добре да ги чуе.

На това учениците не могли да отговорят нищо.

Тогава учителят им казал:

– Когато хората се карат, макар че остават външно близо един до друг, сърцата им се отделят едно от друго. И те крещят, за да бъдат чути. И колкото повече крещят, толкова повече сърцата им се отделят. Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени, разговарят тихо. И колкото са по-близки отношенията им, толкова по-тиха е речта им. Това е така, защото сърцата им са близо едно до друго. Понякога двойките се разбират и без думи. Тогава е достатъчен само един жест или поглед. Така разговарят сърцата им.

Шеговито

Недоволен царя се обърнал към един от учените край него:

– Този учител говори шеговито и неестествено за толкова значителни неща, че се съмнявам в неговата искреност.

Ученият спокойно отговорил:

– О, царю, навярно знаете, че има три форми на знанието. Има знание, което е толкова дълбоко, че трудно може да се изрази. За друго знание трябват сложни разсъждения, за да се изявят. Но има и такова, което се изразява чрез шеги.

Една шега в устата на този учител изгражда мнозина мъдри ученици. А хора със сериозно изражение и страхотен външен вид преуспяват в създаването на трупове.

Веднъж на един човек му дали стомна с жива вода. Той се отказал да пие от нея, защото не му харесал вида на съда. Ако вие сте човек на „формата“, как ще разговарям с вас за по-дълбоките неща?

Дъжд от червеи

Учителят Крейтон играел футбол с учениците си, когато десетки червеи полетели от небето върху тях. На небето в този момент нямало облаци.
По-късно той и други учители намерили на земята още червеи в радиус на повече от 90 метра.
Свидетелите на дъжда разказват, че при падането на червеите се чували меки звуци от падане. Едни от децата се смеели, други потърсили укритие, но всички били объркани и не знаели какво да мислят.
Отговор бил потърсен от научния отдел, но никой не можел да обясни случилото се. Някой предположил, че е възможно вятърът да ги докара, но този ден бил безветрен, а наоколо няма сграда, от която да са съборени.
Червеи са падали през 1872 г. в Съмървил ,САЩ, щата Масачузетс, през 1877 г. в Норвегия, и Кристин през 1924 г. в Халмщад ,Швеция.
А съвсем скоро през 2007г. в Луизиана върху една жена пресичаща пътя паднало цяло кълбо от живи червеи.