Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

Пластмасата направена от кутикула на мъжки бръмбар, може да доведе до революция в отрасъла. Специалистката по дизайн, скоро завършила училище по изкуствата Аагжи Хокстра е намерила евтин начин да превърне отпадък в полезен продукт и значително да намали екологичните щети, нанасяни на околната среда.
Днес личинките на бръмбара са един вид хляб в индустрията на животинските фуражи. В рамките на няколко месеца, след снасянето на яйцата възрастните индивиди загиват, оставяйки след себе си тонове неизползвана суровина.
Мъжкият бръмбар, наречен още ръждиво-червен брашнен бръмбар, е известен още от древни времена като враг на хлебарките. Днес това насекомо се използва активно от хората за стръв на риба и фуражни добавки за различни животни.
Дизайнерката предлага мъртвите тела да се използват като източник на хитин – естествен полизахарид, от които се получава хитозан, основа на бъдещата биопластмаса.
Тежката преса и високата температура буквално стопяват останките от бръмбара и произвеждат материал с еднородна консистенция. За да се направи един квадратен сантиметър са необходими 250 бръмбара.
Своя продукт дизайнерката е кръстила  “ Coleoptera „, което в превод от латински означава “ бръмбар „.
Новият материал е водонепроницаем, устойчив на температури до 200 градуса по Целзий и лесно се разгражда в естествени условия.  Дизайнерката смята, че благодарение на тези си качества „Coleoptera“ може да конкурира традиционните пластмаси.
За сега Аагжи Хокстра прави от биопластмасата симпатични украшения и осветителни прибори.

Фридрих II, кралят на Прусия, ценил разума и образованието, и съвсем оставил вярата в Бога. И вместо молитви към Бога се обръщал за помощ към френския философ Волтер.
– Божествени Волтер, помогни ни, – казвал той.
Но скоро кралят забелязал в своята страна силен упадък на морала, нравствеността и дисциплината. Тогава разбрал, че науката без вяра в Бога, дава печални резултати.
От Волтер краля също се разочаровал, защото се убедил, че той няма морални и нравствени устои. Обръщайки се към своя министър казал:
– Постарай се в най-скоро време бързо да въведеш християнството в страната или се махай.
Този министър бил ревностен изпълнител на заповедите на краля за борба с християнството преди това.
Християнството не е религия. Истинското християнство започва, когато приемем Христос.
Ако християнството, което сме приели и изповядаме, остане зад стените на молитвения дом, а не в останалите дни на седмицата на работното ни място, в училище, ако то не е въплътено в нас и не се проявява в ежедневния ни живот, то е лъжливо.

В училище Атанас не беше от „зубрачите“. За това след училище веднага отиваше при приятелите си.
Момчетата не си губеха напразно времето, уреждаха си забавления цяла програма.
Те организираха нещо от рода на конкурс, за бързо ядене на колбаси, който провеждаха край брега на морето.
Приятелите предлагаха на почиващите да се съревновават с тях за пари.
Когато някой се хващаше на въдицата, изведнъж се появяваше Атанас, който се слави с изключителния си апетит.

Никой не може да го надмине по скорост и количество изядени колбаси.
Той винаги излиза победител!

Има райони, където преобладават екстремални климатични условия. Времето в тези райони е ужасно. Там човешкият живот е силно застрашен.
Малкото село Оймякон е най-студеният населен пункт на земята. Там живеят само 500 човека.
Средната нощна температура през зимата е от порядъка на -45С, за това пък през лятото въздухът се нагрява до +30С.
През зимата земята е твърда като камък. За да изкопаеш гроб са ти необходими три дни.
Никакви селскостопански култури на могат да израснат тук стабилно. Но жителите са привикнали с екстремалните сезони.
Единственото училище в селището се закрива само тогава, когато температурата падне под -52С.