Често се говори за неправилното разпределение на храната в света. Едни имат недостиг, а други изобилие.
Но следният факт е повече от куриозен, същински парадокс.
Затлъстяването  дойде на първо място по степен на вреда за здравето и броя на жертвите, изпреварвайки глада и инфекциозните болести.
Това заключение е направено от учени, анализирали данните за състоянието на здравето на населението на Земята за периода 1990 – 2010 г.

Учени от Университета в Аризона смятат, че сгъваемите хартиени литиево-йонни батерии може да решат много от проблемите на съвременната мобилна електроника.
Новият тип батерии е наистина необичаен. Този литиево-йонен акумулатор прилича на парче черна хартия, която може да се свие на тръба, да се смачка и т.н.
Освен това, учените са доказали, че „хартиената“ батерия има 14 пъти по-висока енергийна плътност в сравнение с конвенционалните литиево-йонни такива.
Но това не е всичко. Новата батерия е евтина за производство и поради своята гъвкавост може да бъде инсталиран по различни начини, като овиване с опаковъчна хартия, сгъване на оригами, разлепване по стените и т.н.
Сгъваемите “ хартиени“ батерии са полезни за електрически устройства, които трудно могат да поберат обичайните батерии в здрав пластмасов или метален корпус.
Също така, сгъваемата батерия може да бъде в основата на нов тип електроника, като например смартфони, които могат да се сгъват няколко пъти, като лист хартия и да се сложат в джоба.
За производството на нови батерии се използват въглеродни нанотръби, литиев прах и тънка пореста хартиена подложка  Kimwipes. За да се подобри адхезията на въглеродните нанотръби, учените са прибавили поливинилиден флуорид. Получената батерията показва добра проводимост и относително стабилна мощност.
Изследователите са експериментирали с различни форми. При просто сгъване на листа, съотношението на капацитета към площта на батерията расте. При сгъване 6×7 см в 25 слоя 14 пъти, общата площ на батерията е само 1,68 м.
Новият тип батерия предлага големи възможности за създаване на мобилни устройства. Сега, дизайнерите могат по-свободно да избират структурата на електрониката, както и да изготвя гъвкави устройства, тъй като днес вече има прототипи на гъвкави дисплеи.

Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

Инженерите и учените никога няма да изкарат толкова пари колкото бизнесмените.
Ето ви и строго математическо доказателство за това.
1-ва аксиома: Знание – сила.
2-ра аксиома: Време – пари.
Както знае всеки инженер, Мощността (силата) е равна на Работата/Времето освен това, Знанието е Сила, а Времето – Пари.
От тук извеждаме формулата за парите и получаваме:
Парите = Работа/Знание.
Следователно, ако Знанието се стреми към нула, то парите ще клонят към безкрайност.
Извод: Колкото по-малко знаете, толкова повече пари ще изкарвате.
Което и трябваше да се докаже.

Американски учени са открили причината за забравяне в напреднала възраст. Както се вижда от експериментите върху мишки , тя е свързана с ниските нива на протеин в мозъка, отговорен за загубата на памет.
Специалисти се надяват, че това откритие ще допринесе за развитието на нови методи за лечение, които ще премахват забравянето в напреднала възраст.
В хода на работата сътрудниците на медицинския център към Колумбийския университет са анализирали мозъка на осем души , умрели на възраст от 22 до 88 години.
В резултат на това, експертите са открили 17 гени , чиято дейност варира с възрастта. Един от тях съдържа инструкции за изработване на протеин RbAP48 , чиято активност намалява с възрастта.
Генно модифицирани млади мишки имали ниски нива на протеина, както и стари, които показали слаби резултати в тестовете за памет.  Чрез увеличаване на активността на RbAP48 в стари мишки , учените  не само успели да спрат намаляването на паметта , но и да я подобрят.
Това, че са се справили със загубата на памет при по-възрастни мишки е обнадеждаващо. В края на краищата е станало ясно, че дадения протеин се явява ключов фактор, а това показва, че загубата на памет с възрастта е свързана с функционалните изменения на невроните. За разлика от болестта на Алцхаймер, при жертвите не се наблюдава значителна загуба на неврони.