Здравните експерти заявиха, че в повечето случаи, ваксинацията срещу грипа е загуба на време, отчитайки, че тази зима ще се защитят от грипа само около 3% от ваксинираните хора.
Това становище бе изразено от британски експерти, които твърдят, че тъй като вирусите постоянно мутират, всяка ваксина, разработена за профилактика на болестта, остава в сила само за една година. В този случай, не само във Великобритания, но и други страни годишно харчат за противогрипна ваксина солидна сума пари.
Заключенията на британските експерти са направени въз основа на резултатите от научните изследвания, в който са взели участие 1314 пациенти, които са носители на вируса на грипа. Само 3% от тях са носители на щама H3N2, от който се осъществява масовата ваксинация. Телата на 97% от участниците в проучването са били поразени от мутирали щамове.

Направените за участие вложения са достигнали 550 хиляди долара. Девойката е поставила под чуждо име, своя снимка, за да привлече повече участници в търга.
Изобретателната студентка е предпочела да използва фиктивното име Елизабет Рейн и не е съобщила местонахождението си.
Предложението да се лиши от дественост на търговска основа момичето е публикувало на личния си сайт. Първоначално били поместени снимки на особата по бельо, а лицето ѝ било скрито. По-късно тя променила решението си и за да се създаде повече шум около търга е поставил снимка си и кратка информация за себе си.
Студентката се е консултирала с юристи по въпроса, дали може да бъде изключена за своите лудории от ВУЗ или не. Според експертите, това е невъзможно, дори ако учебното заведение научи за търга.
В какъв ВУЗ учи Елизабет не се уточнява. Те е получила бакалавърска степен и сега се готви да защитава две дисертации, магистърска и докторска степен.
Според студентите, тя винаги е бил много зает човек и време да се раздели с дествеността си не е намерила по-рано. В детството и юношеството си Рейн е живяла с баща си в Саудитска Арабия, което също допринася за зает личен живот.
Причината, която я е накарала да сложи девствеността си на търг, Рейн обяснява с необходимостта от финансиране, жажда за приключения и скандали, любов с еротика.
Този случай за представяне на търг на девственост не е изолиран. Така, 17 -годишната унгарка се опитала да обменят пари срещу девствеността си, поради финансови затруднения, а 18 -годишна румънска студентка преуспявайки с продажбата, била принудена да плати внушителните данък за проституция.
Не знам какво си мислите, когато четете горното, но това е страшно. Пълна деградация и падение! Няма морал, няма етичност, парите властват над всичко.

Било е направено проучване на общественото мнение по този въпрос, поръчано от американските медии. Оказало се, че 48% от съвременните жени са готови да изкарат един месец без секс, но не и без любимите си джаджи.
Всяка двадесета от запитаните не се е разделяла със смартфона си, дори по време на сън. Проучването обхваща около 3000 души. 583 жени от тях са си купили водоустойчив калъф за устройството си, за да бъдат с него и в банята.
Зависимостта на хората от високотехнологични устройства в съвременния свят е станала твърде силна и те не могат да се раздели с техните приспособления, дори и за минута.
Проучването показало, че 76% от анкетираните проверяват смартфона си на всеки час, а останалите на всеки 15 минути.
Някои от жените са заявили, че постоянното пребиваване в мрежата подкопавало вярата им в хората. Една от анкетираните казала, че сега, когато тя непрекъснато преглежда електронната си поща и влиза в социалните мрежи, животът за нея е станал по- роботизиран.
Странно е, но само 27% от участниците в изследването признават, че имат зависимостта от смартфони. Но когато ги попитали: “ Дали бихте искали да се върне към дните, когато Интернет все още не е съществувал?“ , 71% отговарят отрицателно.
Социолози и психолози предполагат, че в този случай можем да говорим за „смарфономания “ , когато човек започва да изпитва абстинентен синдрома, ако дълго не използва мобилни устройства.
Предишни изследвания са показали, че тези, които са се опитали да се откажат от смартфони и други джаджи, най-малко за един ден, са изпитали чувство на „срив“, както при наркоманите.

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.