Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

От ухото на англичанин отстранили зъб, който му причинявал болка 30 години.
Стивън Хърст си спомня, че когато бил на 14 години в дясното му ухо се появила постоянна болка. Лекарите го преглеждали много пъти, но не могли да открият източника на болката. Те установили инфекция и му предписали антибиотици, но болката не изчезнала.
Преди 15 години Хърст е трябвало да напусне работата си като миньор, заради непрекъснатата болка в ухото. С това ухо той напълно оглушал.
Наскоро англичанина посетил УНГ на една болница в Шефилд. При приема медицинската сестра промила ухото с вакум-аспирация за следващите микроскопични изследвания. След промиването, сестрата забелязала някакъв предмет и с пинцета го извадила от ухото. Когато го огледала тя попитала Хърст дали скоро не му е падал зъб, но той й казал, че всички отдавна са извадени. Независимо от това , извлечения предмет от ухото се оказал млечен зъб.
Хърст не си спомня как е попаднал този зъб в ухото му, но изглежда инфекцията е започнала, когато той се е появил там, а след това последвала и постоянната болката.
След премахването на зъба слухът на дясното ухо не се възстановил, защото продължителното възпаление е унищожило тъпанчето.
Въпреки това Хърст е много доволен, защото се е отървал от болката и затова изказал  благодарност към медицинската сестра.