Един шеф се обърнал към секретарката си:

– Изглеждате много уморена. Какво се е случило?

– Знаете ли, аз …. не, вие няма да повярвате, ако ви кажа.

– Ще повярвам, разбира се, – започнал да я уверява шефа ѝ.

– Не, няма да повярвате. Зная, че няма да повярвате.

– Ще повярвам. Обещавам ви.

– Днес аз много работих, – смутолевила бързо секретарката.

– Не вярвам, – шефът бил изумен.

Един от най-трудните уроци, които трябваше да науча, когато станах майка, че „Не” е завършено изречение. Колко често съм се опитвала да омекотя „ не-то” със своего рода извинение, като  „Не, по-скоро не. Съпругът ми се оплаква, че нямам време за него”,  „Не бих целала, но дъщеря ми има проблем с един от предметите в училище и трябва да й помогна за домашното”,  „Не би ми се искало, но не съм спала добре цяла седмица и съм страшно уморена”……

Не е нужно да се извинявате или оправдавате. „Не” е напълно достатъчно, макар че ако добавите едно  „благодаря”, няма да навреди.