Рибари задърпали мрежата. Тя била тежка. Те се радвали и танцували, предвкусвайки голям улов.
Но когато извадили мрежата в нея имало съвсем малко риба. Тя била пълна с камъни и пясък.
Рибарите започнали да се ядосват. Били раздразнени не толкова от неуспеха, колкото от това, че се надявали на много повече.
Сред тях имало един старец. Той казал:
– Стига сте се мръщили. Мисля, че тъгата и радостта са сестри. И колкото се радвахме на това, което очаквахме, толкова и ще тъгуваме, че не сме го получили.
Трябва добре да се вгледаме в промените настъпващи в живота. И да не се заблуждаваме в успехите, сякаш те са вечни за нас. Дори и след ясен слънчев ден може да дойде буря с проливен дъжд.

Става въпрос за капанът на паяка, с който той улавя жертвите си.
Паяжината е изработена от издръжливи на тежест нишки и спирални  оловни такива разположени върху тях, които са лепливи, както и нишки, които свързват всичките останали заедно. Спиралните лепливи нишки не са напълно слепени към основните.
По този начин колкото повече уловеното в паяжината насекомо се опитва да се освободи, толкова повече се залепва за тях. След като оловните нишки се слепят върху цялото насекомо, те постепенно губят своята еластичност и стават по-твърди и сгъстени. Така насекомото не може да се измъкне.
То остава неподвижно и се втвърдява като камък. Уловената от нишки жертва няма никакъв друг избор освен да чака паяка да дойде и да нанесе последният си удар.
Паяците изтъкават паяжината си според големината на съществата, които искат да ловят. Ъгълът на паяжините също се променя в зависимост от вида на движенията на жертвата, която плануват да ловят с нея. Предварително се определя дали е летяща, вървяща или лазеща Тези две условия увеличават възможността за реален улов.

Зоолозите за първи път са открили наличие на силни социални връзки при акулите. Въпреки, че са известни със свирепостта си, тези животни могат да образуват устойчиви социални групи.
Представата ни за акулите е хищници, които живеят сами. Както всички знаем, тези страшилища се обединяват само около предстоящ бърз улов.
Изследователите са описали четири вида групи, живеещи на едно място. При това животните са предпочели да бъдат със своите „приятели“, а не с някой от друг пол, възраст или размер. Всяка група се е състояла от 4-5 животни с различен пол. Учените предполагат, че такова обединение помага на акулите да защитят територията си и да се предпазат от агресията на събратята си.
Получени са данни, че акулите ловуват заедно, като всеки знае къде се намира жертвата и какво трябва да направи по време на самия лов. В групата се събира информация за това, което става наоколо, поведението на останалите, за да може лесно да се реагират срещи всеки натрапник.
Големината на мозъкът при акулите е равен на този при млекопитаещите, така че има достатъчно нервни ресурси, за да се формира социалното поведение на акулите.
Учените предполагат, че и при други видове могат да се наблюдават стабилни социални отношения.

Мястото на действието е остров Жежу и Едо в южната част на корейския полуостров. Тук по-възрастни жени се гмуркат в студената вода без акваланг. Те изчезват за няколко минути във водата, след което се появяват на повърхността с богат улов, състоящ се отохтоподи, морски таралежи и миди.
Предполага се, че жените в тези крайща са започнали да се гмуркат за перли и храна още преди 1700 години.
Има няколко причини поради, които тук се гмуркат само жени. На острова не можело да се развъждат ферми, поради липса на плодородна земя, а болнавите азиятски мъже не били много подходящи за гмуркане, за  това с тази дейност трябвало да се заемат „пълничките“ жени.
Според други, мъжете плащали повече данък за доходите си и за да запазят повече пари за семейството си, с гмуркането се заели жените.
Каква е точно истината не е от значение, но скоро тук се възцарил матриархат. Мъжете оставали в къщи да се грижат за дома и да гледат децата.
За разлика от останалата част на конфуцианската Корея, раждането на момиче в семейството било празник.
Но с течение на времето, ситуацията започнала да се променя. Увеличил се износа на морски продукти, най-вече към съседна Япония. Така водолазките започнали да печелят повече и дъщерите им могли да отидат да учат в колеж. Освен това на острова се увеличил притока на туристи. Мъжете започнали да се устройват на работа, защото островът малко по малко се влял в обичайния начин на живот с останалата част на Корея.
Последното поколение водолази са жени на 50-65 години, рядко има между тях 40-годишни. В най-добрите години в морето се гмуркали 30 хиляди жени, а днес само 5 хиляди.
Трябва да споменем, че съществуват две групи водолази, гмуркащи се от лодка и потопени директно от брега. Под водата прекарват по 4-5 часа. След това събират улова в обща кошница. Търговците плащат добри пари за стоката. Накрая приключват с подялба на печалбата, в зависимост от това, кой какво е уловил. Теглото на мрежите, които вдигат жените достига 50 килограма. Този труд с право можем да наречем много труден.

Акулите са надарени със съвършена навигация. Зоолози от университета във Флорида са установили, че мозъкът на тези животни съхранява подробна карта на околността. Освен това те умеят да се ориентират отлично.
Тигровите акули си изграждат най добрите пътища, плувайки  между островите, за да достигнат богатия улов усетен най-малко на 50 километра наоколо.
Такава навигация, очевидно се основава на магнитното поле на Земята. Интересното е, че повечето от дългите си пътешествия акулите правят нощно време. Това говори, че те имат не само вътрешни карти, но и вътрешен компас.
Описаните умения притежават само тигровите акули.  Например при черноперите акули те не се проявяват.