Понякога става така. Получаваме това към, което сме се стремили, но осъзнаваме, че то не ни носи дългоочакваното удовлетворение.
Това е една от главните илюзии на живота, когато мислиш, че нещата могат да ти донесат пълно удовлетворение. Но радостта от такива неща не продължава дълго.
Ние търсим любов, безопасност и щастие, опитвайки се да ги достигнем с помощта на работа, богатство, взаимоотношения с други хора. Вместо това ние виждаме наоколо скръб, неудовлетвореност и отчаяние,
Поставете в центъра на стремежите си Христос и ще почувствате как се изменя живота ви. Тогава ще видите, че само Той е източника на любовта, мира и радостта.
Бог е този, който е нужно да търсите.

Днес много малко хора знаят как да почиват. Дори на почивката мнозина се стремят да вземат от отдиха си, колкото може повече. Връщайки се на работа губят два пъти повече време, опитвайки се да наваксат пропуснатото и да се справят с останалото, които са се натрупали по време на отсъствието им. Много от нас се нуждаят от още една отпуска, за да отдъхнат от отпуската си. Явно, ние търсим почивка не там, където е необходимо.
Исус каза: „Елата при мен  ….. и Аз ще ви успокоя“. Мир, спокойствие и удовлетвореност можем да намерим само на едно място и от един източник. И този източник е Исус Христос.
Исус ни дава пълен мир и така необходимата ни увереност, която ни пази от околния хаос и бъркотия. Приеми в сърцето си Неговия мир и ще престанеш да се тревожиш за бъдещето.
Исус Христос вече се е погрижил за утрешния ден.

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!