Една жена се оплаквала от приятелката си на съседката. Съседката се опитвала да я утеши и я уговаряла да прости на приятелката си.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Не, злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да върша добро, когато всички около мен лъжат, предават ме и  ми напакостяват?
– Ще ти разкажа една история, – казала съседката.
Живял някога един човек. Той поискал вечерта да бъде светла, за да не пали свещи и зимата да бъде топла, та да не пали печката. Но тъй като в природата всичко си вървяло в определен ред, така и продължило, никой не се вслушал в жалбите на този човек.
Разсърдил се човекът и казал:
– Така ли? Няма да паля тогава свещи вечерно време и печката през зимата няма да клада.
Но въпреки всичко нищо не се променило.
– Ама, че глупак, – прекъснала жената съседката. – На кого друг освен на него е нужна светлина вечер и топлина през зимата?
Тогава съседката се усмихнала и на свой ред попитала:
– Тогава защо ти правиш същото?
– Аз? – изненадала се жената
– Да ти. Защо гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява тъмнината? Защо не запалиш огъня в своето сърце, когато наоколо духа хлад от студените сърца на хората? Вместо да седиш в тъмнината и да очакваш някой да ти посвети, не е ли по-добре да „запалиш свещ“ и да посветиш на другите? Тогава и другите ще видят доброто и заедно ще тръгна със тебе към него. Вместо да седиш на студено, сгрей не само своето сърце, но и сърцата на другите и тогава ще видиш, как хладния повей ще се превърне в топъл бриз.

Хавайски и турски учени са отгледали няколко генномодифицирани заека, които светят в тъмнината. Те изглеждат абсолютно като своите събратя, но ако в стаята се изгаси осветлението започват да светят със зелена светлина.
Изследователите са правили опит с осем заека, но само с два от тях се е получил искания резултат. Такива флуоресцентни зелени животни са създадени благодарение на въвеждане на чужд генетичен материал в ембрионите на бъдещите зайчета. Учените са забелязали, че при изменение на условията на осветеност, ембрионите започват да светят с необичайни за тях цветове.
Този факт потвърждава, че ембрионите са приели новия генетичен материал, който напълно се е слял с генетичната им структура.
В допълнение, експертите посочват, че генетично модифицирани зайци не показва никакви признаци на заболяване, които да сочат, че телата им не са приели неизвестен генетичен материал. В този случай, продължителността на живота на генетично модифицирани зайци е същия, както и при обикновените зайци.
Такива експерименти не се правят за първи път. Изследователи от Уругвай благодарение на генното инженерство са създали овце, които светят със зелена светлина, когато са изложени на ултравиолетови лъчи.

Светлината попитала Тъмнината:

– Ти съществуваш ли или не? – но не получила отговор.

Един облак напрегнато се взирал в нея, но било тъмно и пусто.

И цял ден да я гледаш, няма да я видиш и да се ослушаш няма да я чуеш, ако поискаш да я докоснеш, няма да можеш.

– Какво съвършенство, – казала Светлината. – Кой може да я достигне? Аз мога да бъда и да не бъда, но нямам способност изобщо да ме няма.

А Тъмнината, как ли е достигнала това?

Но ако я нямаше светлината, как щяхме да разберем, че сме в тъмнина?

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.

38 украински евреи са преживели нацистката окупация, скривайки се в пещери.

Еврейското семейство Штермер, преживяло страшните години на нацистката окупация под земята. Естер Штермер и нейните шест деца живеели в украинско село. В края на 1941 г. в селото дошли нацисти.

Хиляди евреи били хванати и изпратени в концентрационни лагери. Но Естер успяла да спаси децата си, като се спуснала с тях в пещера, неприспособена за живот. Тази пещера станала надеждно убежище за 38 евреи.

За живота им под земята разказват синовете на Естер Саул и Сам. Единият сега е на 92 години, а другия на 86.

През 2010 г. Саул и Сам отново се спуснали в пещерата, но това направили при снимането на филма „Няма място на земята“.

– Майка ни беше много умна жена. Ако не беше тя, ние отдавна да не сме между живите, –споделя Сам Штермер.

Веднъж немски войник нахлул в пещерата, където се криели евреите. Естер му преградила пътя и казала:

– Не разбираш ли, че фюрерът губи войната, защото ние сме тук?

Можете ли да си представите еврейка, която произнася думата „фюрер“?

До април 1944 г. 38 човека, криещи се в пещерата, са живели като прилепи. Добивайки храната си нощем, привиквайки да живеят в пълна тъмнина.

След войната Саул и Сам заминали за Канада, където основали собствен бизнес.

38-те оцелели в тъмнина добили 125 деца, внуци и правнуци.