Когато съм гладна, изпрати ми човек, който мога да нахраня, а когато поискам да пия, покажи ми този, който мога да напоя.
Когато ми е студено, изпрати ми някой когото мога да стопля. Когато съм тъжна, изпрати ми някой, който мога да утеша.
А когато кръста ми стане прекалено тежък и не мога да го нося, и се нуждая от помощ, а наблизо няма никой, който да облекчи товара ми, изпрати ми някой, който заслужава любов, както и аз, на когото да послужа.
Когато ми е нужно време да седна до някого, а на сърцето ми е тежко, срещни ме с някого, на когото да се усмихна.
Когато съм плаха и несигурна, изпрати мо някой, когото да похваля.
Когато ми е нужна подкрепа, покажи ми човек, за когото да се погрижа, а когато  се нуждая от разбиране, изпратими някой, когото ще разбера.
Когато мисля само за себе си, обърна мислите ми към този, който е добър.
Кгато обеднея, прати ми нуждаещ се.
Когато очите ми престанат да виждат святите неща, помогни ми да видя Христос в очите на всеки, на който подавам храна.
Майка Тереза

Има различни версии относно изобретателя и мястото на създаването му.
Жителите на Италия смятат, че те са направили това лакомство. Според тях това се случило преди хиляди години. Реколтата била лоша, а вредителите доунищожили почти всичко останало. Останали в запасите им само бадеми и захар. От тях хората направили смес, чрез която да преживеят трудното време.
Жителите на Германия имат свое мнение по въпроса. Те твърдели, че през гладната 1047г. в Любек нямало никакви продукти. Имало само бадеми и захар. Така при тях се появил марципана.
На остров Сицилия си имат своя легенда. Манастира в Палермо си има своя собствена градина. След прибиране на реколтата там очаквали важни гости, а градината изглеждала много тъжна.
Монахините направили смес от бадеми и захар и от нея оформили различни фигурки. С тях окичили дърветата в градината.
На устроеното угощение на всички много се харесали фигурките. Така марципана станал отличително лакомство за острова.