Тези осемнадесет езера сенамират  в едно от най-сухите места на планетата. Общата им площ е около 628 квадратни километра.
Местоположението на водоемите позволява да се видят невероятно контрастиращи пейзажи.
Тази система от езера е разположени в Република Чад, в областта Енеди, а около нея има безкрайните пясъци. Тя включва не само сладководни водоеми, но и солени. Всички езера съществуват благодарение на наличие на подземни източници.
Въпреки обединяващото име „система“, тя е разделена на две групи отдалечени на разстояние от около четиридесет мили.
Унианга – Кебир обединява четири солени езера. Концентрацията на сол в тях е толкова висока, че там живеят само няколко вида организми и водорасли.
14 езера са обединени в друга група. Те са сладководни. Факта, че голяма част от повърхността е покрита с тръстика, пречи на изпарението на водата. Чистотата на тези езера води до много по-разнообразна фауна.

На двама млади, който много се обичали им се родил син. Кръстили го на златокосия бог на любовта Лола.
Минало време , момчето пораснало и станало овчар. Както всички млади овчари той очаровал околните със свиренето си. Свирел толкова хубаво, че докоснал сърцето на бог Лола, неговия покровител.
Веднъж богът слязъл и подарил на младия овчар вълшебна свирка направена от тръстика. Той започнал да свири още още по-хубаво.
И така се увлякъл в свиренето, че не забелязал как го залюбила прекрасната Светлана. Минали дни, но той не обръщал внимание на чувствата ѝ. Тогава оскърбената девойка се решила на отчаяна стъпка. Тя откраднала и изгорила вълшебната свирка.
Но това не ѝ помогнало. Овчарят започнал  много да тъжи, докато накрая затихнал. Погребали го близо до реката. Там и до сега расте тръстика.
Съществува предание, че овчарите прекрасно свирят, но никога не им върви в любовта.