Австрийския физик Кристиян Доплер през 1842 г теоретически обосновал, че честотата на колебанията, която възприема наблюдателя, зависи от скоростта и направлението на движение на източника на вълните спрямо наблюдателя.
След три години холандския метеоролог Кристофър Бес-Балот се заел да докаже това твърдение на практика.
За целта наел влак с платформа. На нея поставил два тръбача, а на гарата наредил няколко музиканта с абсолютен слух.
Тръбачите на платформата, които се сменяли един друг, държали постоянно нотата сол. Те преминавали край гарата в продължение на два дни.
През това време наблюдателите казвали, че чуват различни ноти.
Този резултат потвърдил истиността на ефекта на Доплер.