Крум сумтеше и нервно размахваше ръце:
– Не храни троловете!
– Тролове? – с недоумение го погледна по-малкият му брат Борис.
– Троловете са проблем в съвременния цифров свят на онлайн потребителите, – уточни Крум.
– И какво точно правят? – попита Борис.
– Постоянно умишлено изпащат обидни коментари в новините и социалните дискусионни медии, – поясни Крум.
– Не може ли просто да не се обръща внимание на такива коментари? – не скри учудването си Борис.
– Те непрекъснато се врат и разстройват разговорите, – ожесточено размаха ръце Крум.
– Нищо ново, – усмихна се Борис, – просто се срещаш хора, които не се интересуват искрено от продуктивен разговор.
– „Не хранете троловете“ е модерният еквивалент на Притчи 26: 4, „Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен нему“. Това е едно предупреждение, че в спора с арогантен и несговорчив човек, рискуваш да паднеш до неговото ниво, – дебело подчерта Крум.
– И все пак…., дори и най-упорития индивид също е безценен образ на Бога, – Борис се опита да смекчи малко нещата.
– Ако отхвърлим другите, има опасност да станем високомерни и невъзприемчиви към Божията благодат, – съгласи се Крум.
– Тъй като сме молитвено зависими от Бога, можем да покажем на другите любов в каква да е ситуация. Понякога трябва да говорим, а друг път да мълчим, – допълни Борис.
– Можем да намерим мир със всеки, – вече по-спокойно започна да разсъждава Крум, – като знаем, че същият Бог, който ни привлече близо до Себе Си, докато все още бяхме закоравени срещу Него, действа мощно в сърцето на всеки човек.
