Една жена се оплаквала от съседката на приятелката си, защото я била обидела. Приятелката ѝ я увещавала да прости, но жената била непреклонна.
– Да простя? Но как? След всичко, което тя ми направи? Злото не трябва да се прощава, – казала жената. – И въобще, защо трябва да обичам хора, които не ме обичат? Защо трябва да правя добро, когато хората ме лъжат, предават и ми причиняват болка?
– Ще ти разкажа една история, – казала приятелката ѝ. – Живял един мъж. Той помолил Природата да направи така, че нощно време да е светло, за да не пали свещи, а през зимата да бъде топло, за да не кладе печката. Но Природата тъй като знае, кое е най-добре и как нещата трябва да бъдат, не обърнала внимание на молбата на човека.
Мъжът се ядосал и си помислил: „Добре тогава! През нощта аз няма да запалвам свещта, за да ти светя, а през зимата няма да кладя печката, за да те топля. Даже ще отворя прозорецът, за да не остане никаква топлина в стаята. Тогава ще видиш, колко студено ще ти бъде.“
– Какъв глупак, – прекъснала разказа на приятелката си жената. – Нима той смята, че със свещта свети на Природата и с печката я топли? Та това е необходимо само за него. Природата сама ще се погрижи за себе си.
– Но ти правиш същото, – казала приятелката.
– Аз? – учудено възкликнала жената.
– Да ти. Защото гасиш светлината на твоята любов, когато около теб се сгъстява мрака. Защо не запалиш огън в сърцето си, когато духа студен вятър от сърцата на хората?
Не е ли по-добре, вместо да седиш на тъмно и да чакаш някой да „светне“, сам да „запалиш светлината“ и така ще послужиш не само на себе си, но и на другите. Тогава ти сам ще видиш пътя, по който да вървиш, ще го видят и останалите, и тогава ще вървите заедно хванати ръка за ръка.
И вместо да седиш на студено и да чакаш някой да те стопли, стопли сърцата на другите хора и тогава от тях няма да струи хлад.

При подземния добив на руда, тунелите се пълнят с топлина, не толкова от самата работа, колкото от излъчването на околните стени. Екип изследователи от университета Макгил в Канада е предприел да разбере как тази топлина може да се използва след затварянето на мината. Те изчислили, че от всеки километър на един типичен подземен рудник могат да се произвеждат 150 кВт на топлина и да се стоплят от 5 до 10 канадски семейства по време на пиковите часове.
Няколко области в Канада и Европа вече използват геотермалната енергия от изоставените мини. Правят се опити за разработване на общ модел, който да предсказва потенциала на геотемалната енергия в различни шахти.
Изследователи са анализирали топлинния поток от тунелите в мините със затоплена вода. В такива ситуации, топла вода може да се изпомпва от мината до повърхността, топлината се извлича, а студената вода се връща обратно. За да може системата да е стабилна, топлината не трябва да се извлича по-бързо, отколкото може да се попълни от околните скали.
Изоставени мини изискват постоянно наблюдение и скъпо възстановяване, геотермална употреба на мините ще се компенсират тези разходи и ще помогне на минната индустрия да стане по-устойчива.
Екипът вярва, че до един милион канадците могат да се възползват от геотермална енергия. Това може да стане с още по-голяма потенциална полза за по-многобройно население в страни като Великобритания.

Белгия отпразнува навечерието на Нова година с необичайно високи за това време на годината температури.
Контролният термометър в Брюксел е показвал 10,4 градуса по Целзий. Това се случва за втори път.  През 1883г. през новогодишната нощ е отбелязана температура от плюс 11 градуса.
Метеоролозите обещават повече топлина през първите няколко дни на тази година, придружен от доста силен дъжд.
На тревните площи  и цветните лехи в белгийската столица цъфтят цветя, сред които могат да се видят рози. Изглежда растенията са сбъркали сезона.

Открит е нов метод за охлаждане на процесори и други устройства. Група инженери от университета Вандербилт са намерили нов начин за подобряване на топлопроводимостта. С това откритие, по нов начин ще се отвежда топлината от смартфони, компютри, лазери и други устройства.
Учените са открили, че топлопроводимостта на двойка наноленти от бор може да се увеличи до 45%, в зависимост от това какъв процес се използва при съединяването им.
Експериментът ще позволи да се управляват температурните въздействия по нов начин, а това ще има значително влияние в микроелектрониката за изграждане на компютри и смартфони, в оптоелектрониката при структуриране на лазери и светоизлъчващи диоди, а също и в редица други области, включително  и нанокомпозитната материали.
Лентите се задържат заедно благодарение на слаби електростатични взаимодействия, известна като силите на Ван дер Ваалс, благодарение на тях гущерите могат да ходят по стените. Чрез промяна на определени условия, учените са успели да повлияят на фононите, които пренасят топлината и топлопроводността се е увеличила.
Чрез комбиниране на различни видове ленти, инженерите са успели да увеличат степента на топлопроводимост. Интересен факт е, че този процес е обратим. Изследователите са забелязали, че ако се навлажнят двойката ленти с изопропилов алкохол и се изсушат, те провеждат същата топлина, както и ако са по сами.
Експериментът е особено забележителен с факта, че основните свойства на материалите са трудни и невъзможни за управление.

Юл Браун е всъщност по-късното име на българския електронен инжинер Илия Велбой, който емигрира в Австралия. Неговата иследователска дейност е насочена към превръщането на водата в гориво.

След неколкогодишни опити той успява да създаде водород и кислород в същото съотношение, както са във водата. Интересното е, че при свързването си атомите произвеждат много малко топлина.

Обемът им е много малък и при запалване пламъкът пробива дупки в огнеопорни тухли, изпарява волфрам.

Така създаденият газ влияе върху материала, който предизвиква химична реакция.

Развива се температура 6000 градуса по Целзий, без да се замърсява околната среда.